Алана се смее.
– Изненадах се, че баща ти го удари. Не подозирах тази склонност у него. – Сочи към сладоледа. – Искаш ли една купа?
В момента сладолед ми звучи божествено. Нуждая се от нещо, което да ме охлади.
– С удоволствие.
Алана взема купа от шкафа и аз се настанявам до бара. Тя вади сладоледа от фризера и започва да го изсипва в купата.
– Извинявай, ако по-рано сме те заставили да се почувстваш неудобно.
– Всичко е наред.
Алана плъзва купата по плота към мен. Лапвам една лъжица. Толкова е страхотно, че ми се ще да простена. Но оставам мълчалива и ям сладолед, сякаш е нещо, до което винаги съм имала достъп. Всъщност в нашия дом никога не сме имали сладолед. Научих се да не държа много замразени храни, защото, когато спрат тока заради неплатени сметки, никак не е забавно да чистиш фризера от разтопената и развалена храна.
– Може ли да те попитам нещо? – заговорва Алана.
Кимвам, но не вадя лъжицата от устата си. Нервна съм заради това, което се кани да ме попита, каквото и да е то. Само се надявам да не е за майка ми. Алана изглежда добра и мила и аз не съм сигурна, че мога да я излъжа, но със сигурност нямам желание да ѝ казвам истината, особено точно сега.
– Ти католичка ли си?
Не това очаквах да чуя.
– Не. Защо?
Събеседницата ми махва с ръка към тавана.
– Видях снимка на майка Тереза в стаята ти.
– О. Не. Просто... по-скоро е сувенир.
Тя кимва и продължава:
– Значи, религията ти не ти забранява да вземаш противозачатъчни?
Започва се. Отмествам поглед от нея и го свеждам към купата със сладолед.
– Не. Но в момента не вземам. Аз не съм... сещаш се.
– Сексуално активна? – небрежно подсказва тя.
– Да. Вече не.
– Добре – казва Алана. – Добре е да го знам. Но ако мислиш, че през това лято можеш да се озовеш в ситуация, в която това може да се промени, не е зле да бъдеш подготвена. Мога да ти запиша час.
Загребвам още една лъжица и я пъхам в устата си, за да забавя отговора си. Тя навярно забелязва червенината, плъзнала по страните ми.
– Няма от какво да се притесняваш, Бея.
– Знам – отвръщам. – Просто не съм свикнала да говоря за такива неща с други хора.
Алана небрежно пуска лъжицата в празната си купа и отива до мивката.
– Майка ти никога ли не говори с теб за тези неща?
Отново забивам лъжицата в сладоледа.
– Не.
Майката на Сара се обръща и мълчаливо се взира в мен за миг.
– Каква е тя?
– Майка ми?
Алана кимва.
– Да. Баща ти никога не я е познавал много добре и аз съм любопитна. Изглежда, е свършила много добра работа с теб.
Прихвам.
Съжалявам, че се засмях, защото виждам, че реакцията ми изпълва Алана с още повече въпроси. Отново лапвам от сладоледа и свивам рамене.
– Изобщо не прилича на теб.
Казвам го като комплимент, но Алана изглежда смутена от отговора ми. Надявам се да не се е обидила, но действително не желая да задълбавам в темата, нито накрая да ѝ призная истината. Искам да запазя новината за майка ми за баща ми. Имам чувството, че първо трябва да я споделя с него, преди да кажа на Алана.
И определено трябваше да му кажа, преди да кажа на Самсон. Но поради някаква причина не мога добре да крия тайните си от Самсон.
Избутвам настрани пол у изядената купа със сладолед.
– Искам да започна да вземам хапчета. Не че двамата със Самсон... – Вдигам поглед към тавана и въздъхвам. – Знаеш какво искам да кажа. Бих искала да взема предпазни мерки... просто за всеки случай.
Господи, толкова ми е трудно да говоря за това. Особено с жена, която всъщност ми е напълно непозната.
Алана сс усмихва.
– Утре ще ти запиша час. Не е кой знае какво.
– Благодаря.
Тя се обръща, за да измие купата ми. Използвам момента, за да се измъкна на горния етаж. Каня се да вляза в стаята си, когато чувам гласа на Сара.
– Почакай, Бея. Искам пълен отчет.
Спирам се и надниквам в стаята ѝ. Вратата е отворена и двамата с Маркос седят на леглото. Тя поглежда Маркос и махва с ръка към вратата.
– Вече можеш да се прибираш у дома.
Той за миг се нацупва, сякаш не е свикнал да го отпращат.
– Добре, тогава. – Изправя се, но се накланя и целува Сара. – Обичам те, въпреки че толкова безцеремонно ме изригваш.
Тя се усмихва.
– Аз също те обичам, но сега имам сестра, затова се налага да ме споделяш с нея. – Потупва матрака, където допреди миг седеше Маркос, и ме поглежда: – Ела тук.
Маркос ми козирува, докато излиза от спалнята на Сара.
– Затвори вратата! – подвиква Сара след него.
Приближавам до леглото и сядам. Тя изключва звука на телевизора и се изляга на леглото с лице към мен.