– Как мина?
Облягам се на таблата на леглото.
– Майка ти ме сгащи в кухнята, съблазни ме със сладолед и после говорихме за моя сексуален живот.
Сара извърта очи.
– Номерът със сладоледа винаги минава. През цялото време го използва с мен. Но знаеш, че сега не става дума за това. По-рано те видях да влизаш в къщата на Самсон.
Замислям се дали да споделя със Сара, че сме се целунали, но ми се струва, че засега е по-добре да го запазя в тайна. Поне докато реша дали искам да се повтори.
– Нищо не се е случило.
Сара разочаровано се отпуска по гръб.
– Уф! Очаквах по-пикантни подробности.
– Няма такива. Съжалявам.
– Ти въобще опита ли се да флиртуваш с него? – пита тя, надига се и отново сяда в леглото. – Струва ми се, че на Самсон не му е нужно много, за да започне да се мляска с някое момиче. Достатъчно му е да има цици и да диша.
При този коментар стомахът ми се свлича в петите.
– Предполага се, че това трябва да ме накара да го желая още повече, така ли? Защото не се получи.
– Преувеличавам – признава тя. – Той е секси и богат, затова момичетата постоянно му се хвърлят на врата и понякога той ги улавя. Кой мъж не би го направил?
– Аз не се хвърлям по хорските вратове. Избягвам хората.
– Но отиде в дома му.
Повдигам вежда, но нищо не казвам.
Сара се усмихва, сякаш това ѝ е достатъчно, за да продължи с плановете.
– Може би утре вечер трябва да излезем на двойна среща.
Не искам да я окуражавам, но в същото време не съм сигурна дали съм против идеята.
– Приемам мълчанието ти за съгласие – заключва тя.
Засмивам се. После изпъшквам и закривам лицето си с ръце.
– Пфу! Всичко е толкова объркващо. – Свалям ръце и се плъзвам надолу в леглото, втренчена в тавана. – Имам чувството, че прекалено много мисля за това. Опитвам се да премисля всичките причини, поради които това не е добра идея.
– Посочи ми няколко – предлага Сара.
– Не ме бива в общуването с хората.
– Нито пък Самсон.
– Заминавам през август.
– Както и Самсон.
– Ами ако ме боли, след като всичко свърши?
– Навярно ще боли.
– Тогава защо доброволно да се подлагам на всичко това?
– Защото през повечето време забавлението, което води до болка, си заслужава същата тази болка.
– Няма откъде да знам. Никога не съм се забавлявала.
– Да, ясно ми е – заявява Сара. – Не се обиждай.
– Не се обиждам.
Извръщам глава и поглеждам към доведената си сестра. Тя лежи на една страна, подпряла главата си с ръка.
– Досега никога към никого не съм изпитвала чувства. Ако това се случи, колко силно ще боли, когато лятото свърши?
Сара клати глава.
– Престани. Прекалено избързваш. Летата са, за да мислим за днешния ден и само за днешния. Не за утрешния. Нито за вчерашния. Само за днес. Така че какво искаш точно сега?
– Точно сега? – питам.
– Да. Какво искаш точно сега!
– Още една купа сладолед.
Сара сяда в леглото и се ухилва.
– По дяволите, колко е готино да имам сестра!
На мен също ми е готино, че Сара дори не трепва, когато споменах за сладолед. Може би не ѝ влияя чак толкова зле, колкото си мислех. Може би не съм толкова екзалтирана и толкова щастлива, колкото нея, но да знам, че тя започва да се наслаждава на храната и изглежда, не е толкова загрижена за килограмите си, както когато пристигнах, ме кара да си мисля, че може би действително с нещо допринасям за това приятелство.
Това е ново чувство – идеята, че може би си струва да бъда наоколо.
13
Алармата на телефона ми се включва, преди дори слънцето да изгрее.
Сигурно трябва да изключа проклетото нещо, ала донякъде е вълнуващо да наблюдавам изгрева и навярно да зърна Самсон, когато това се случва.
Измъквам се от леглото, облечена с тениската, с която бях спала през нощта. Нахлузвам шортите, в случай че Самсон е буден и е излязъл на своя балкон.
Будна съм от десет секунди, а вече два пъти помислих за него. Това, че снощи прекъснах целувката, явно не ми се отразява добре.
Отключвам вратата към балкона и я плъзгам настрани.
И изпищявам.
– Шшт – засмива се Самсон. – Само аз съм.
Той седи на тръстиковото диванче отвън, вдигнал крака върху перилото. Притискам длан към гърдите си и издишам дълбоко, за да се успокоя.
– Какво правиш тук?
– Чакам те – нехайно отвръща той.
– И как се озова тук?
– Скочих. – Вдига ръка и ми показва лакътя си. Изцапан е с кръв. – Оказа се по-далече, отколкото изглеждаше от моя балкон, но се справих.
– Да не си откачил?
Самсон свива рамене.
– Нямаше да падна много надалече, ако не бях успял. Щях да се приземя на покрива на балкона под нас.