Колкото и да се опитвах, не можах отново да заспя, след като Самсон си тръгна тази сутрин. Навярно заради разговора с баща ми.
След обяда Сара разположи шезлонгите под чадъра на плажа и по някое време, изглежда, аз най-после съм заспала на шезлонга, защото току-що се събуждам. По ръката ми има потекла лига.
Когато отварям очи, лежа по корем, извърнала лице от шезлонга на Сара. Избърсвам ръката си и се повдигам, за да се претърколя по гръб.
Когато се нагласям, се обръщам към Сара, но се оказва, че не е Сара.
А Самсон.
Той спи на нейния шезлонг.
Сядам и поглеждам към водата. Сара и Маркос карат падълборд5 навътре в океана.
Грабвам телефона си, за да видя колко е часът. Четири следобед. Спала съм час и половина.
Лягам обратно и насочвам поглед към спящия Самсон. Той лежи по корем, отпуснал глава върху ръцете си. Бейзболната му шапка е обърната с козирката назад и е със слънчеви очила. Без тениска, но аз нямам нищо против.
Обръщам се настрани, подпирам глава на ръката си и се втренчвам в него. Знам много малко за отделните парчета, които го правят едно цяло, но имам чувството, че познавам личността, изградена от всичките тези парчета.
Може би не е нужно да познаваш миналото на един човек, за да разбереш кой е той в настоящето. Осъзнаването какво се крие в него, го прави още по-привлекателен отвън. Достатъчно привлекателен, за да мисля за него почти през всяка секунда, когато съм будна.
Установявам, че цялото ми внимание е съсредоточено върху устата му. Не проумявам защо така се паникьосах, когато снощи ме целуна. Може би защото все още се опитвам да осъзная факта, че изминалата седмица беше истинска.
Много ми се струпа наведнъж и изглежда, всичко избухна в мен по време на целувката ни миналата вечер. Това ме кара да се питам дали ако той отново ме целуне довечера, ще реагирам по същия начин? Или ще си позволя да се отпусна и да се насладя на цялата целувка, както през първите няколко секунди?
Не откъсвам очи от устните му, убеждавайки се, че вторият опит си струва. И третият, и може би четвъртият. Може би ако го целувам достатъчно, накрая всичко ще бъде съвършено.
– Осъзнаваш, че очите ми са отворени, нали?
Мамка му.
Мислех, че спи. Закривам лицето си с длан. Но няма как да прикрия смущението си.
– Не се притеснявай. – Гласът му е дрезгав, сякаш нещо дращи гърлото му. – Гледах те през цялото време, докато спеше. – Пресяга се и докосва лакътя ми с пръст. – Откъде имаш този белег?
Отново се извръщам с лице към него.
– От един волейболен мач.
Шезлонгът му е само на трийсетина сантиметра от моя, но ми се струва, че е на цял километър далече, когато отдръпва ръката си.
– Добър ли беше твоят отбор?
– Два пъти спечелихме шампионата на щата. Спортувал ли си в гимназията?
– Не. Аз не съм посещавал обичайната гимназия.
– В каква гимназия си учил?
Самсон клати глава, подсказвайки, че няма да ми отговори.
Завъртам очи.
– Защо правиш така? Защо ми задаваш въпроси, а когато аз те попитам за същото, ти отказваш да отговориш?
– Вече ти казах много повече, отколкото съм казвал на когото и да било. Някога – заявява Самсон. – Не бъди алчна.
– Тогава престани да ми задаваш въпроси, на които ти самият не желаеш да отговаряш.
– А ти престани да отговаряш на въпросите ми – ухилва се той.
– Мислиш, че да разбера къде си учил е много по-лично, отколкото да пъхнеш езика си в устата ми? Или да ти разкажа за Дакота? Или ти да ми споделиш за майка си? – Скръствам ръце на тила и затварям очи. – Логиката ти е безкрайно глупава, Самсон.
Действително няма смисъл да се опитвам да разговарям с него, след като той се извърта при всяка тема, сякаш е някаква балерина.
– Бях в интернат в Ню Йорк – накрая признава той. – И ненавиждах всяка секунда, прекарана там.
Усмихвам се с чувството, че някак си съм спечелила тази битка, но вътрешно се натъжавам от този отговор. Интернат не звучи забавно. Не е чудно, че той не желае да говори за това.
– Благодаря ти.
– Няма за какво.
Завъртам глава и го поглеждам. Той сваля очилата си и огрените му от слънцето очи изглеждат почти бистри. Странно е как човек с толкова прозрачни очи може да бъде толкова затворен.
Както винаги, задълго оставаме втренчени един в друг, ала този път е различно. Сега всеки от нас познава вкуса на другия. Той знае най-тъмната ми тайна, но въпреки това ме гледа, сякаш съм най-интересното нещо на този полуостров.
Самсон свежда поглед към нашите шезлонги. Прокарва пръст по пясъка.
– Как се пише името ти?
– Б-е-я.
Наблюдавам го как изписва името ми на пясъка. Когато свършва, прокарва пръст през него и го зачерква, после го заглажда с длан, докато името ми изчезва.