Не знам как е възможно да усещам това под кожата си, но е така.
Самсон зарейва поглед към водата.
– Сара и Маркос се връщат.
Надява отново очилата и скача от шезлонга.
Аз продължавам да държа ръцете си под тила, преструвайки се на отпусната, макар да имам чувството, че съм преживяла електрошок. Самсон върви към Сара, която се опитва да измъкне сърфа от водата. Той го хваща и го изтегля на брега.
Сара усуква опашката си, когато приближава до мен, и сяда на шезлонга, върху който допреди малко е лежал Самсон. Изстисква водата от косата си.
– Добре ли поспа? – пита ме тя.
– Да. Не мога да повярвам, че съм заспала.
– Ти хъркаш – засмива се Сара. – Пита ли Самсон дали иска довечера да излезем на двойна среща?
– Не. Не е станало дума.
Маркос и Самсон влачат дъските към нас.
– Самсон, ще излезем на двойна среща – осведомява го Сара. – Бъди готов в шест.
– Коя е моята дама? – тутакси пита той.
– Бея. Идиот.
Самсон ме поглежда, сякаш го обмисля.
– Като гаджета ли?
– Просто ще хапнем – уверява го Маркос. – Не позволявай на Сара да лепне етикет на срещата.
– Морска храна ли? – продължава да го разпитва Самсон.
– А ти изобщо някога ще ни позволиш ли да ядем нещо друго?
Самсон отново извръща поглед към мен.
– Обичаш ли скариди, Бея?
– Не знам. Не мисля, че някога съм яла.
Самсон килва глава.
– Не мога да разбера дали си саркастична.
– Аз съм от Кентъки. Там по ресторантите не предлагат много морска храна, която можем да си позволим.
– Никога ли не си била в „Червеният омар“? – учудва се Маркос.
– Май всички вие забравяте, че места като „Червеният омар“ са прекалено изискани за повечето хора.
– Аз ще поръчам вместо теб – предлага Самсон.
– Колко шовинистично от твоя страна – дразня го аз.
Сара нахлузва плажната си рокля и се изправя.
– Хайде, да вървим да се приготвим.
– Сега? Ще тръгнем чак след два часа.
– Да, но ще трябва да направим доста неща, докато те приготвим.
– Като например?
– Напълно ще те преобразя.
Врътвам отрицателно глава.
– Не. Моля те, не.
– Да – кимва тя. – Ще ти направя косата, ноктите и грима. – Сграбчва ръката ми и ме издърпва от шезлонга. Сочи към нещата, които по-рано бяхме донесли на плажа. – Вие, силни мъжаги, се погрижете за всичко това, става ли?
– Той яко си пада по теб – заявява тя, когато вече сме изминали половината път до къщата. – Сигурна съм. Никога досега не е гледал момиче така, както гледа теб.
Не отговарям, защото получавам есемес, докато тя говори. Аз рядко получавам есемеси. Много малко хора знаят телефонния ми номер.
Свеждам поглед към телефона, докато Сара се изкачва по стъпалата. Есемесът е от Самсон.
Виж ни само: излизаме на спонтанна среща. Може би СМЕ забавни.
– Идваш ли? – подвиква Сара.
Сподавям усмивката си и влизам след нея в къщата.
15
Всички се взират в мен, чакайки да лапна първата хапка. Дори нашият сервитьор.
И това ако не е натиск.
– Първо я потопи в коктейлния сос – предлага Маркос.
Самсон избутва по-далече купичката с коктейлния сос.
– Да не си луд? Това ще я накара да повърне. – Побутва към мен другата купичка със сос тартар. – Ето, опитай това.
Сара върти очи, докато подрежда на куп трите менюта. Двамата с Маркос вече са поръчали, но Самсон и аз не сме, защото той иска първо да се увери, че ще харесам скаридите. На сервитьора му беше забавно, че никога не съм опитвала скарида. Затова ми донесе една, за да я пробвам, а сега стърчи до масата и наблюдава реакцията ми.
Скаридата е печена на скара, без черупка и опашка. Не съм голям любител на риба, затова не съм особено въодушевена, но натискът е съвсем реален, докато потапям парчето месо в соса тартар.
– Всички се държите така, като че ли реакцията ѝ е въпрос на живот и смърт – недоволства Сара. – Аз съм гладна.
– Ще бъде на живот и смърт, ако е алергична към черупчеста морска храна – намесва се сервитьорът.
Помайвам се, преди да отхапя от скаридата.
– И какво точно включва определението черупчеста морска храна?
– Омар. Скариди. Морски животни с черупки.
– Раци. Различните видове омари. Костенурки – уточнява Маркос.
– Костенурките не са риба – извърта очи Сара.
– Това беше шега – отвръща Маркос.
– Някога яла ли си омар или рак? – пита ме Самсон.
– Яла съм рак.
– В такъв случай всичко е наред.
– За Бога, просто я изяж, преди аз да те изпреваря! – въздъхва Сара. – Умирам от глад.