Не съм сигурна защо в момента съм закрилнически настроена към Самсон, но знам, че той мрази да говори за себе си. Може би това е нещо, което Сара не знае за него.
По-късно ще измъкна истината от него. Но в момента само искам тази неловкост да изчезне, затова казвам:
– Никога не съм ходила в Ню Йорк. Тексас е само третият щат, в който съм била.
– Сериозно? – изумява се Сара.
Кимвам.
– Да. Напускала съм Кентъки само за да посетя баща ми във
Вашингтон. Нямах представа, че в Тексас е толкова горещо. И не съм сигурна, че ми харесва.
Маркос се смее.
Сервитьорът се появява с ордьоврите, които Сара бе поръчала. Взема чашата ми, за да я долее, а Самсон се пресяга за парче калмар и го пъхва в устата си.
– Някога опитвала ли си калмар, Бея?
Бодвам едно парче от чинията му.
– Не.
Маркос подбелва очи към тавана.
– Все едно си израснала на друга планета.
Този път Сара не ме изчаква, за да започне да се храни. Напълва чинията си с ордьоври и се заема с тях. Тази малка подробност може да не означава кой знае какво за останалите около масата, но аз изпитвам облекчение, че Сара вече не се насилва да ограничава храната си както вечерта, когато пристигнах.
Моята доведена сестра ме отрупва с въпроси за нещата, които никога не съм опитвала. Разговорът се измества и Самсон вече не е неговият център.
След няколко минути Самсон се протяга под масата и улавя ръката ми. Стисва я, преди да я пусне. Когато го поглеждам, той все едно беззвучно ми казва: благодаря ти.
Едва го познавам, но някак си мога да общувам с него по-добре без думи, отколкото някога съм общувала с думи с когото и да било.
Той ме дарява с един поглед и това е доказателство, че не е нужно да знам повече. Поне не в момента.
Ще обеля слоевете му, когато той избере момента.
16
Когато отидохме при вечерния лагерен огън, нямаше две свободни места едно до друго, така че Самсон седи срещу мен.
За съжаление, Бо е до мен.
Забелязах, че Самсон гледа Бо всеки път, когато той говори с мен. Опитвам се съвсем ясно да покажа, че не се интересувам, но Бо не разбира от намек. Мъжете като него никога не разбират. Те са свикнали да получават това, което искат, затова не могат да отгатнат кога желанията им не са споделени. Сигурна съм, че това е необяснимо за Бо.
– О, господи – промърморва Сара.
Поглеждам към нея и виждам, че тя сочи към дюната, разположена напречно на около петнайсетина метра от нашето място.
Кейдънс изкачва дюната.
– Мислех, че е заминала – казвам.
– И аз мислех така – съгласява се Сара.
Със свит стомах наблюдавам как Кейдънс приближава към нас. Самсон е с гръб към нея, затова не подозира появата ѝ.
Когато приближава до него, застава зад гърба му и обвива ръце около главата му, закривайки очите му. Той отдръпва ръцете ѝ и накланя глава назад, за да я погледне.
– Изненада! – възкликва тя, преди той да успее да реагира. После се навежда и го целува по устата. – Върнахме се за още една седмица.
Кръвта във вените ми кипва като лава.
Очите на Самсон мигом намират моите, когато тя се отдръпва. По лицето ми няма и следа от ревност, но със сигурност препуска в тялото ми.
Самсон става и се обръща към Кейдънс. Не мога да чуя какво ѝ казва, но ме поглежда за част от секундата, преди да сложи ръка на кръста ѝ и да посочи към водата. Двамата тръгват в тази посока, а аз оставам да седя, забила поглед в скута си.
Надявам се, че той я отдалечава от нас, за да я отсвири нежно. Или грубо, не ми пука.
Не че той ми дължи нещо. Аз съм тази, която снощи прекъсна целувката.
– Добре ли си? – пита Сара, забелязвайки промяната в поведението ми.
Издишвам дълбоко, за да се успокоя.
– Какво правят те?
– Кои? Кейдънс и Самсон?
Кимвам.
– Вървят – отвръща тя. Подозрително присвива очи срещу мен. – Какво става между вас двамата?
– Нищо не става – поклащам глава.
Сара се обляга в шезлонга.
– Знам, че много неща не споделяш, Бея. Мога да го приема, но ако Самсон те целуне това лято, моля те, просто ми дай знак. Дори не е нужно да го казваш на глас. Просто ми дай пет или нещо такова.
Кимвам в знак на съгласие, сетне отново стрелвам поглед към Самсон и Кейдънс. Те стоят на по-малко от две крачки един от друг. Ръцете ѝ са скръстени пред гърдите. Изглежда ядосана.
Отмествам поглед към огъня, но няколко секунди по-късно се чува колективно ахване.
– Мили боже! – възкликва Маркос и се засмива.
Вдигам очи към него, но погледът му е вперен в Самсон, който сега се връща обратно към огъня. Сам, потривайки бузата си.