17
Последните няколко дни бяха най-блажените в моя живот. Като че ли времето, прекарано със Самсон, освободи някакъв хормон в мозъка ми, който бе липсвал от деветнайсет години. Чувствам се по-щастлива. Нямам усещането, че през цялото време съм на ръба да се срина.
Сигурна съм, че не е само заради Самсон, а е комбинация от всички неща, които никога досега не съм имала. Прилично жилище, което не се разяжда отвътре от термити. Храна три пъти на ден. Постоянна приятелка, която живее в отсрещната стая в коридора. Океана. Изгрева.
Прекалено много хубави неща ми се случват наведнъж. Все едно поемам свръхдоза щастие, което означава, че когато лятото свърши, навярно отново ще остана сама и ще се затворя в себе си. Но както каза Сара, летата са, за да живеем за днешния ден и само за него. Ще се тревожа за болезнената част от лятото на трети август.
Самсон реши, че стълбата е по-безопасен начин сутрин да стига до моя балкон, отколкото прескачането. Аз седя на обичайното си място и ям грозде, което току-що съм извадила от хладилника, когато го чувам да вдига стълбата. Любимата ми част от сутрешния ритуал е, когато той достига до най-горното стъпало и ми се усмихва. Макар че миналата нощ беше много по-страхотна от нашите сутрини. Той ме придума пак да влезем в океана и ние се целувахме, без целувката да бъде прекъсната от пронизваща болка.
„Целувахме“ е слабо казано.
Ние направо се поглъщахме. Колкото могат да го правят хората във водата, без да си пускат ръце в банските костюми и плажните шорти. Но това беше единственият момент на физическа близост през последните няколко дни, с изключение на сутрините. Чувствам се някак си неудобно да демонстрирам нежности и ласки на публични места, пред други хора, а и ние винаги сме със Сара или Маркос.
Самсон стига до най-горното стъпало и двамата се усмихваме един на друг.
– Добро утро.
– Здрасти.
Лапвам едно гроздово зърно. След като прекрачва перилото, той се навежда, лепва ми бърза целувка и сяда до мен.
Вадя едно зърно от гроздето и го поднасям към устните му. Той съвсем леко ги разтваря с усмивка, принуждавайки ме да бутна пръста си в устата му, докато поема гроздето. Устните му за секунда обхващат пръста ми, сетне бавно се отдръпват. Започва да дъвче гроздето.
– Благодаря.
Сега искам през целия ден да го храня с грозде.
Самсон премята ръка през облегалката на стола ми, а аз се облягам на него, но не толкова близо, че той да го приеме за покана да ме привлече към себе си. Мълчаливо наблюдаваме изгрева, а аз мисля за настъпилия обрат в живота ми, откакто пристигнах.
Мислех, че се познавам, но нямах представа, че в различна обстановка хората могат да се превърнат в различни личности. В тази обстановка, където имам чувството, че всичко е добро и съвършено, аз действително съм в хармония с живота си. Вече не заспивам всяка нощ, изпълнена с горчивина. Дори не мразя баща си, както досега бях свикнала. И вече не изпитвам толкова голямо недоверие към любовта. Тук не съм така скептична, защото мога да погледна на живота си от друг ъгъл.
Това ме кара да се питам каква версия на самата себе си ще бъда, когато отида в колежа. Ще бъда ли щастлива там? Ще ми липсва ли Самсон? Ще продължа ли да разцъфтявам, или отново ще се свия в старата си черупка?
Чувствам се като цвете, извадено от сенките и оставено на слънце. За пръв път цъфтя, откакто съм покълнала от почвата.
– Какви са плановете ти за днес? – пита Самсон.
Свивам рамене.
– Мисля, че вече е съвсем ясно, че нямам никакви планове до трети август.
– Добре. Искаш ли да наемем количка за голф и да обиколим плажа днес следобед? Знам едно наистина уединено място.
– Разбира се. Звучи забавно.
Особено след като изрече думата уединено. Звучи като покана, че най-накрая мога да прекарам известно време насаме с него.
Слънцето вече е високо в небето и това е моментът, когато обикновено Самсон си тръгва, а аз се мушвам в леглото да си доспя. Но вместо да се изправи, той ме притегля върху коленете си, така че да го възседна. Обляга глава назад на стола и отпуска ръце върху бедрата ми.
– Можем да започнем да се любуваме на изгрева в тази поза.
– Ще ти закривам гледката – изтъквам аз.
Той вдига ръка към лицето ми и върховете на пръстите му се плъзгат по брадичката ми, от което кожата ми пламва.
– Ти си по-красива гледка, Бея.
Обвива тила ми с длан и ме приближава към устата си. Двете му ръце ме обгръщат и той ме притегля по-близо, но аз леко се измествам, за да му напомня, че не бива да прави това. Не ми харесва, когато ме прегръща, докато се целуваме, защото това ме кара да се чувствам държана, а да бъда държана е много по-интимно за мен, отколкото да се целувам или дори да правя секс.