Поклащам глава в знак на несъгласие.
– Аз пък го правя. И знаеш ли какво мисля?
– Какво мислиш?
– Мисля, че искам пак да вляза в океана с теб.
Самсон се усмихва.
– Далече сме от всякакъв оцет.
– Тогава направи така, че да си струва, ако отново ме ужили медуза.
Самсон скача на крака и ми подава ръка, за да стана. Смъквам шортите, а той сваля тениската си. Държи ме за ръка, докато вървим към вълните и се отдалечаваме от брега. Когато водата стига до гърдите ми, ние спираме и се обръщаме с лице един към друг. Потапяме се до шии във водата.
Скъсяваме разстоянието между нас, докато устните ни не се сливат.
Всеки път, когато се целуваме, сякаш оставяме по още една частица от себе си в другия. Иска ми се да знаех повече за отношенията между хората и любовта, и всичките други неща, за които мислех, че не съм достойна, или недостатъчно достойна. Искам да знам как да задържа това чувство. Искам да знам дали момче като Самсон може да се влюби в момиче като мен.
Вълните се плискат върху нас и ни раздалечават. Косата ми е съвсем мокра. Избърсвам очите си и се засмивам, когато Самсон се доближава до мен. Той обвива краката ми около кръста си, без да отделя ръце от бедрата ми.
В очите му проблясват искри на щастие.
За пръв път ги виждам.
Тук съм почти две седмици, но сега за пръв път той изглежда напълно непринуден. Изпълва ме радост, че той е открил свободата с мен, но съм тъжна, че той не изпитва това през цялото време.
– Кои неща те правят щастлив, Самсон?
– Богатите хора никога не са доволни – незабавно отвръща той.
Печално е, че той дори не се замисля за това.
– Значи, е вярно това, което се говори? Че щастието не се купува с пари?
– Когато си беден, има към какво да се стремиш. Имаш цели, които те въодушевяват. Може би мечтани къща или ваканция, или дори вкусна вечеря в петък вечер. Но колкото повече пари имаш, толкова по-трудно е да откриеш нещо, което да те вълнува. Вече имаш къща мечта. Можеш да отидеш навсякъде по света, по което време пожелаеш. Можеш да наемеш личен готвач, който да ти приготвя всяка храна, за която копнееш. Хората, които не са богати, смятат, че всички тези неща са всичко, което ти е нужно, но те не са. Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти.
– А какво запълва дупките в душата ти?
За няколко секунди погледът на Самсон пробягва по лицето ми.
– Частици от нечия друга душа.
Той леко ме повдига, така че по-голямата част от тялото ми да излезе над водата. Прокарва уста по брадичката ми, а когато устните му намират моите, аз съм жадна за тях. Умирам за тях.
Усещам възбудата му, макар че сме във водата. И въпреки това се ограничаваме само с целувка. Тази целувка трае няколко минути. И за двама ни това едновременно не е достатъчно и е повече от достатъчно.
– Бея – шепне той до устните ми. – Бих могъл да остана тук завинаги, но навярно трябва да се върнем, преди да се е стъмнило.
Кимвам, но после отново го целувам, защото хич не ме е грижа, че ще се стъмни. Самсон се смее, но смехът му бързо секва и отвръща на целувката с още по-голям плам.
Иска ми се да имаше повече части от него, които да мога да достигна. Не мога да възпра ръцете си да докосват гърдите, раменете и гърба му. Усещам топлия му дъх върху кожата си, точно между гърдите ми. Той вдига ръка на тила ми и аз усещам как докосва възела на презрамките на горнището на банския ми.
Сетне той ме поглежда в очите, сякаш мълчаливо иска разрешение. Кимвам и той бавно дърпа връзките, докато се отвържат.
Презрамките на банския ми падат и Самсон се накланя напред, за да целуне гърдите ми. Устните му бавно се спускат надолу, докато не поема едното зърно в устата си.
Пресекливо поемам дъх. Трепет обзема цялото ми тяло от усещането на езика му по кожата ми. Затварям очи и притискам буза към темето му. Не искам той никога да спира.
Но той го прави. Заради шума на някакъв мотор в далечината.
Когато го чуваме, той тутакси се отдръпва. Някакъв пикап се движи по плажа към нас.
Самсон вдига презрамките на горнището ми и ги завързва на тила. Простенвам, може би дори се цупя. Отправяме се към брега, въпреки че пикапът е обърнал и е завил в друга посока, преди да стигне до нас.
Двамата сме притихнали, докато прибираме нещата си в голф количката. Слънцето е започнало да залязва в другия край на полуострова, обагряйки небето в пурпурночервено сияние. Откъм океана се надига вятър и аз за секунда стрелвам поглед към Самсон. Той е подложил лице на вятъра, очите му са затворени. От него се излъчва спокойствие, което се разпростира и върху мен.