Наблюдавам ги, докато песента свършва и Сара рухва на шезлонга си, едва смогвайки да си поеме дъх. Протяга се към бутилката алкохол, забучена в пясъка.
– Ето – подава ми я. – Алкохолът прави всички забавни.
Аз я поднасям към устата си и се преструвам, че отпивам. Предпочитам да бъда скучна, отколкото да се превърна в майка си, затова нямам желание да преглътна течността. Но се преструвам заради Сара. И без това тази вечер съм доста мрачна и унила и не желая тя да се чувства виновна, задето пие и се забавлява. Подавам ѝ бутилката и в този миг зървам силует зад нея.
Най-накрая. Бяха изминали четири часа.
Самсон трябва да мине покрай нас, за да стигне до къщата си. Целият е покрит с пясък. Изглежда уморен. Дори изглежда малко виновен, когато очите ни се срещат. Той бързо свежда поглед, но сетне се извърта, докато минава край нас. Отново вдига очи, докато върви заднешком. Кимва към къщата си, после се обръща и изчезва в мрака.
– Беше призована – отбелязва Сара.
За минута не помръдвам от мястото си, не желая да изглеждам прекалено нетърпелива да го последвам.
– Аз не съм куче.
– Двамата да не би да сте скарани?
– Не.
– Тогава върви. Аз обичам, когато Маркос ме призовава. Това винаги означава хубави неща. – Поглежда към Маркос и казва: – Хей, Маркос. Призови ме.
Маркос кимва веднъж, а Сара скача от шезлонга, отправя се към него и театрално пада в скута му. Маркос продължава да държи във въздуха бутилката с бира. Не разлива дори нито една капка.
Оставям ги сами и тръгвам към къщата на Самсон. Когато приближавам, чувам шума на външния душ. Пристъпвам върху бетонната основа на приземното ниво на къщата. Не съм се задържала задълго тук долу, но е приятно. Освен душа, има бар и няколко маси. Не знам защо никога не сме прекарвали времето си тук, вместо всяка вечер да висим на плажа. Къщата на Самсон е супер за купони, ала той не прилича на човек, който ги устройва.
Когато приближавам душа, не виждам шортите на Самсон, което означава, че той все още е облечен. Няма врага за душа. Стените са дървени, с отвор и трябва да завия наляво, преди да го видя.
Той е с гръб към мен. Дланите му са притиснати към дървената стена, а водната струя пада и облива тила му. Главата му е ниско приведена, раменете му висят надолу.
– Съжалявам – тихо промълвява, обръща се и отмята мократа коса от челото си.
– За какво?
– Задето те поставих в това положение. Задето очаквам от теб да пазиш тайни, когато не ти споделям нито една от моите.
– Ти не си ме молил да не казвам на никого. Просто ме помоли да не съобщавам в полицията.
Той прокарва ръка по лицето си и го отмята назад, подлагайки го под падащата вода.
– Каза ли на някого?
– Не.
– Ще го направиш ли?
– Не и ако ти не желаеш.
– Предпочитам да си остане между нас.
Мълчаливо се съгласявам. За мен не е трудно да пазя тайни. Аз съм професионалист в това.
Донякъде ми харесва, че Самсон е като затворена книга. Не можеш наистина да не харесаш книга, която още не си прочел. Но аз смятам, че мога да бъда търпелива с него, защото накрая той ще ми каже всичките свои истини. В противен случай може да реша, че той не си струва усилието.
– Имам чувството, че в историята за Рейк се крие много повече – казвам. – Ще ми я обясниш ли заедно с останалите отговори, които ми дължиш, на втори август?
Той кимва.
– Да. Тогава всичко ще ти разкажа.
– Ще започна да правя списък с всички въпроси, на които искам отговори.
Устните му се извиват, сякаш го забавлявам.
– Ще отговоря на всичките на втори август.
Правя крачка към него.
– Обещаваш ли?
– Кълна се.
Повдигам едната му ръка. Има пръст под всичките нокти.
– Всичко ли изкопа?
– Да.
– И си сигурен, че това е бил Рейк?
– Напълно.
Той изглежда и звучи изтощен. Може би дори тъжен. Наистина мисля, че Рейк е играл много по-голяма роля в живота му, отколкото той признава. Поглеждам медальона му, после отново вдигам очи към лицето му. Той се взира в мен, малки ручейчета вода се стичат по лицето му.
Дрехите ми започват да се мокрят от пръските, затова свалям тениската си и я премятам през стената на душа. Оставам по шорти и горнището на банския и помагам на Самсон да почисти ноктите си. Той търпеливо стои, докато изстъргвам мръсотията изпод всеки нокът, а после измивам ръцете му със сапун.
Когато свършвам, Самсон улавя ръката ми и ме придърпва, докато не заставам до него под водата. Целува ме и аз се движа с него, докато той отстъпва към стената и ме изтегля настрани от водната струя.
Това е ленива целувка. Ръцете му лежат върху бедрата ми. Обляга се на стената и ме оставя да бъда водещата.