Притискам гърдите си към неговите голи гърди и обвивам лявата си ръка около тила му. Не биваше да казвам на Сара, че целувката е била потискаща. Това е толкова ужасно описание.
Трайна е по-подходящата дума.
Всички наши целувки са важни, сякаш завинаги ще останат с мен. Те не са малки прояви на случайно и мимолетно привличане. В тях се крие нещо много по-голямо от привличане. В момента това голямо нещо е тъга и аз ще я отнема от него, дори и само за няколко минути.
Прокарвам длан надолу по гърдите му, докато пръстите ми стигат до ластика на шортите. Плъзвам ръката си вътре и за пръв път го докосвам. Очите му са приковани в моите, сякаш той мълчаливо ме моли да не правя това, ала в същото време ме моли да не спирам.
Обвивам решително ръка около него, а главата му с въздишка се отмята назад.
– Бея – прошепва той.
Целувам шията му и бавно започвам да движа ръката си по дължината на члена му. Той е по-голям от този на Дакота. Това не ме изненадва. Самсон е много по-голям във всяко едно отношение от всички хора, които познавам.
С лявата си ръка смъквам шортите му, така че възбудата му вече не е в техен плен. Оставаме в тази поза поне няколко минути. Аз го докосвам. Самсон диша все по-тежко и по-дълбоко, стискайки все по-силно бедрата ми с всяко мое движение. През цялото време наблюдавам лицето му, неспособна да отвърна поглед. Понякога той ме поглежда, а друг път стиска здраво очи, сякаш му идва прекалено много.
Когато мускулите на тялото му започват да се стягат, той внезапно вдига ръка към косата ми и нежно я подръпва, за да привлече устните ми до своите. Прави две бързи крачки, притискайки ме към отсрещната стена на душа, докато ме целува с повече страст, отколкото всички пъти досега.
Ръката ми продължава да го стиска. Изглежда, той не може едновременно да диша и да ме целува, защото се откъсва от мен и притиска главата си отстрани към моята. Устата му е прилепнала до ухото ми, когато гърлено издиша:
– Мамка му.
Надолу по тялото ми плъпват тръпки, когато той започва да трепери от докосването ми. Продължавам да го галя, докато не почувствам лепкава топлина върху дланта си, а той най-накрая въздъхва и заравя лице във врата ми.
Нужна му е минута, докато се окопити и успокои дишането си, после се протяга към подвижния душ. Придърпва го между нас, измива себе си и ръката ми, а сетне оставя душа да падне на пода, преди отново да ме целуне.
Задъхан е, все едно е пробягал маратон. Аз навярно съм не по-малко задъхана.
Когато Самсон най-сетне се отдръпва и ме поглежда, част от мъката е изчезнала от очите му. Това е всичко, което исках. Той да се почувства по-добре за това, което се бе случило с него там през тази нощ.
Целувам нежно ъгълчето на устата му, приготвяйки се да му пожелая лека нощ, но той прокарва пръсти през мократа ми коса и прошепва:
– Кога ще ми позволиш да те държа?
Очите му умоляват, като че ли се нуждае от прегръдка много повече от това, което току-що му дадох.
Може би щях да му позволя да ме прегърне в този миг, ако не се боях, че ще се разплача. Той навярно вижда битката в очите ми, защото само кимва и ме целува отстрани по главата.
– Лека нощ – прошепвам.
– Лека нощ, Бея.
Извръща се от душа, а аз грабвам тениската си навличам я и се отдалечавам от къщата му.
19
Всичките пет къщи на Самсон са наети за уикенда на 4 юли, затова той се премества при Маркос.
Изминала е седмица, откакто той намери Рейк. Ние не сме говорили за това. Остава по-малко от месец до 2 август, когато ще получа отговори на всичките си въпроси. Не го очаквам с нетърпение. Втори август за мен означава просто навечерието на деня, в който всички ще се сбогуваме.
Просто се опитвам да се съсредоточа върху днешния ден.
А днес на плажа е такава лудница, че ние просто не искаме да сме там. Разположили сме се на балкона на Маркос. Къщата му се намира на няколко редици от плажа, което е причината да сме тук. Наоколо гърми музика, шумно е и има много повече пияни хора, отколкото можеш да намериш във всеки бар в Тексас, затова никой от нас не желае да се мотае близо до тези тълпи.
Тази вечер ще вечеряме със семейството на Маркос. Той има две малки сестри и къщата се оглася от шум и глъчка, а трапезата е отрупана с храна. Изглежда, че Самсон се чувства като у дома си със семейството на Маркос, а това ме кара да се чудя какъв е той със своите роднини.
Дали вечерят заедно, като баща ми и Алана? Дали ще ме приемат, ако изобщо някога се запозная с тях? Нещо ми подсказва, че няма, иначе той не би бил толкова потаен за тях.