Както и да е, тази вечер се чувствам приета. Приета и добре нахранена. Целта ми да кача някой и друг килограм през това лято е постигната. Не съм сигурна дали ще мога да се побера в единствения чифт дънки, който си купих тук. През цялото лято нося най-вече шорти и бански костюм.
Слънцето току-що е залязло, но фойерверките започнаха доста преди това. Сега, когато най-после е съвсем тъмно, те са в разгара си и се изстрелват в небето от всички краища на полуострова.
– Фойерверките в Галвестън ще започнат след няколко минути – напомня Сара. – Жалко, че не можем да ги видим оттук.
– От покрива на Марджъри се открива прекрасна гледка – обажда се Самсон.
– Мислиш ли, че тя ще ни позволи да се качим на покрива? – питам аз.
– Зависи дали е будна – свива той рамене.
Маркос се изправя.
– Никой не може да спи при тази шумотевица.
Всички се отправяме към къщата на Марджъри, заедно с Пий Джей, който остава да ни чака на приземното ниво.
Когато стигаме до къщата на Марджъри, тя седи на верандата и наблюдава суматохата на плажа.
– Очаквах да дойдете по-рано – посреща ни, когато ни вижда да приближаваме, и махва към входната врата. – Заповядайте.
– Благодаря, Марджъри – казва Самсон.
След като се озоваваме вътре, той изчаква първо Сара и Маркос да се изкачат по стъпалата, след това и мен. Щом стигаме до вратата към покрива, Сара се промушва на четири крака през отвора. Маркос се опитва да ѝ помогне, но тя поклаща глава.
– Прекалено е високо. Не мога да вървя изправена.
Самсон се засмива.
– Опитай да се добереш до средата на покрива. Оттам ще виждаш само небето, но не и земята.
Сара пропълзява до средата на покрива. Ние я следваме и аз сядам до нея, а Самсон до мен.
– Как ходиш наоколо? – изумява се Сара.
– Не гледам надолу – обяснява Самсон.
Сара закрива за миг лицето си с длани, докато се опитва да преодолее замайването.
– Нямах представа, че ме е страх от високото.
Маркос я прегръща.
– Ела тук, бебче.
Тя се премества по-близо до него. Като виждам как здраво я държи той, осъзнавам, че двамата със Самсон дори не се докосваме. Стрелвам поглед към него, но той е загледан във фойерверките, които се изстрелват някъде долу от плажа.
– Марджъри сама ли е? – питам го аз.
Той ме поглежда и се усмихва.
– Не. Има син. Той е адвокат в Хюстън. Идва поне два пъти месечно.
Това ме кара да се чувствам добре.
Самсон вижда облекчението, изписано по лицето ми, накланя се към мен и бързо ме целува по бузата.
– Много си сладка – прошепва.
После сграбчва ръката ми, преплитайки пръсти с моите, и ние мълчаливо се любуваме на фойерверките.
Колкото повече време минава, толкова повече те зачестяват. Избухват от всички страни, както от залива, така и от Галвестън. Някак си имам чувството, че дори изскачат от океана.
– Това е страхотен момент да предложиш брак на гаджето си с всички тези фойерверки наоколо – заявява Маркос, като поглежда Сара. – Жалко, че се запознахме едва тази пролет.
– Доведи ме отново тук догодина – предлага тя. – Ще се престоря, че този разговор не се е състоял.
Тези двамата ме карат да прихна от смях.
След още няколко минути Сара казва на Маркос, че трябва да слезе долу, защото ѝ прилошава. Те си тръгват, но двамата със Самсон оставаме на покрива на Марджъри.
Улавям се, че гледам повече него, отколкото фойерверките. Той изглежда запленен от всичко наоколо.
– Никога не съм виждал Дария толкова красива – прошепва Самсон.
Почакай. Какво? Дария е името на момичето, за което той каза, че е разбило сърцето му.
– Виж как фойерверките се отразяват от нея – сочи той към океана.
Поглеждам натам, където показва, после объркано се извръщам към него.
– Нима наричаш океана Дария?
– Аха – небрежно отвръща той. – „Дария“ на древен персийски означава море. Така го наричаше Рейк.
– Но ти ми каза, че Дария е бившето ти гадже, което ти е разбило сърцето.
Самсон се засмива.
– Казах ти, че Дария е разбила сърцето ми, но никога не съм споменавал, че е момиче.
Опитах се да си припомня онзи разговор. През цялото време той е говорил за вода?
– Как така океанът е разбил сърцето ти?
– Ще ти кажа на...
– Втори август – довършвам и въртя очи. Измествам се, за да бръкна в джоба си и да извадя телефона. – Водя си бележки. Дължиш ми много обяснения.
Самсон се смее.
– Може ли да видя списъка?
Подавам му телефона, след като добавям последния въпрос. Той започва да чете списъка.
Защо не обичаш да говориш за къщите, които баща ти дава под наем? Кой е онзи мъж, който прекъсна вечерята ни? Кое е най-лошото нещо, което някога си направил? Защо не обичаш да говориш за семейството си? Каква е цялата история с Рейк? С колко момичета си правил секс?