Те бележат две точки, преди Джо и аз да спечелим сервис.
Каня се да ударя топката, когато виждам Самсон да стои на своя балкон.
Той се взира надолу към мен, наблюдава ни. Махвам му, но той не ми отвръща.
Да не би да ревнува ?
Той се дръпва от балкона и влиза обратно в къщата.
Какво става, по дяволите?
Поведението му ме ядосва. Самсон знае, че тренирам волейбол. Би трябвало да мога да изиграя един невинен волейболен мач, без той да си помисли, че флиртувам с някое от тези три момчета.
От гняв удрям топката по-силно, отколкото възнамерявам. За щастие, не излиза в аут, а тупва точно на линията.
Точно това най-много ме тревожи. Колкото повече време прекарвам със Самсон, може да се разкрият частици от него, които няма да ми харесат. Ревността определено е нещо, което не харесвам.
Ние приключваме една бърза серия подавания, преди крадешком да погледна към балкона. Той все още не се е върнал.
Влагам целия си гняв и енергия в играта. Мятам се към топката и падам на колене. Падам още три пъти, преди Джо да успее да докосне топката. До края на играта ще посинея като патладжан.
Печелим точка и изравняваме резултата 4:4. Джо приближава към мен и ние удряме длани.
– Това е първата игра, която някога печеля – казва той.
Засмивам се, ала усмивката ми помръква, когато виждам Самсон да слиза по стъпалата. Ако дойде тук и направи сцена, много ще се ядосам.
Той идва. Идва право към нас.
И носи... стол.
– Внимавай! – крещи Джо.
Вдигам глава и виждам топката да лети право насреща ми, само на сантиметри от мен. Плонжирам и устата ми се напълва с пясък, когато падам на земята, неволно улучвайки дъската с топката.
– Ставай, Бея! – чувам Самсон да крещи.
Скачам на крака и поглеждам към него. Той приближава към нас със стола в ръка. Пуска го на пясъка до Пий Джей, на около метър и половина от мрежата, сяда на него и вдига слънчевите очила на темето си. После свива длани във фуния около устата си.
– Давай, Бея! – провиква се Самсон.
Какво прави той?
Този път топката лети към Джо и той най-накрая безупречно ми я подава пред мрежата. Те не подозират, че в моя отбор аз бях най-добрата в забиването.
Изстрелвам я точно между Топър и Уокър. Когато тя удря в пясъка и ние печелим точка, Самсон скача от стола.
– Да! – крещи той. – Можеш още по-добре, Бея!
Ченето ми увисва, когато осъзнавам какво се случва. Самсон е запомнил какво съм му казала – че никой никога не е идвал на някой от моите мачове.
Дошъл е тук, за да ме подкрепя и окуражава.
– Кой, по дяволите, е този тип? – пита Джо, втренчен в Самсон.
Самсон се качва на стола и въодушевено започва да скандира:
– Бея! Бея!
Това може би е най-мелодраматичното нещо, което някога съм виждала. Едно момче, само и пред невидима публика, крещи с цяло гърло за едно момиче, за което знае, че никой и никога не е крещял.
Това е най-трогателното нещо, което някой някога е правил за мен. Топър сервира и аз съм удивена, че мога да върна топката обратно през пелената от сълзи пред очите ми.
Шибани емоции. Отново обвинявам противозачатъчните за този момент.
Самсон дълго не млъква. Мисля, че дразни трите момчета, с които играя, но не съм сигурна дали някога съм се усмихвала толкова много в живота си. Усмивка, която не помръдва по време на всичките фалове, отбелязани точки и всички пъти, когато едва смогвах да си поема дъх. Усмихвам се, защото никога досега не съм изпитвала такава радост от един волейболен мач. Усмихвам се, защото Самсон ме накара да осъзная точно колко много ми е липсвал волейболът. Днес с цялото си сърце вярвам, че отново трябва да започна да тренирам.
Не че съм толкова ужасна като Джо. Той прави всичко по силите си, но аз сама изнасям на плещите си тази игра. По някое време той толкова е останал без дъх, че отстъпва настрани и за цели трийсет секунди ме оставя аз да върша цялата работа.
Истинско чудо е, че водим с една точка, когато геймът достига финалната си фаза. Ако отбележа още една точка, печеля играта.
Забелязвам, че Самсон притихва, когато вдигам топката, за да бия сервис. Взира се напрегнато в мен, сякаш действително е част от мача. Дарява ме с едва забележима усмивка и окуражаващо вдига палец, а аз сервирам и се моля топката да се удари в пясъка от другата страна на мрежата.
Това е къса топка. И Топър, и Уокър се хвърлят, но аз знам, че нито един от двамата няма да може да я достигне. ЖЕСТОКО! Когато топката тупва глухо в пясъка, Самсон скача от стола.