– Повярвай ми, татко. В живота си имам много по-сериозни неща, за които да съжалявам, отколкото за една татуировка.
При тези мои думи лицето му помръква. Исках да прозвучи като шега, но той изглежда искрено разтревожен за способността ми да вземам решения точно сега.
* * *
Студиото за татуировки е празно и аз си казвам, че това е добре за нас. Татуистът взема фалшивата шофьорска книжка на Самсон, поглежда го, после отново свежда поглед към документа. Поклаща глава, но нищо не казва. Просто изчезва зад една врата, за да направи копие на документите ни.
Когато по-рано Маркос се върна в колата с шофьорската книжка на Джаксън, не спрях да се смея. Той е поне с двайсетина килограма по-лек от Самсон и най-малко с дванайсет сантиметра по-нисък. Маркос казва на Самсон, че ако татуистът не повярва, че на снимката е той, може просто да каже, че си е направил лифтинг.
В студиото дори не изразиха съмнение. Ако бях на мястото на Самсон, щях да се обидя.
– Сигурно отчаяно се нуждаят от клиенти – шепна аз. – Той дори нищо не те попита.
Самсон плъзва пред мен фотоалбум, пълен с идеи за татуировки. Грабва един за себе и го разлиства.
– Искам нещо деликатно – отбелязвам, докато разглеждам снимките със сърца и цветя, но нищо не ми лови окото.
– Аз пък искам противоположното на деликатно – заявява Самсон.
Кое е противоположното на деликатно? Прелиствам албума и се натъквам на татуировки, които изглеждат повече по вкуса на Самсон, отколкото на моя, но не мисля, че някоя от тях би му харесала. Когато стигам до последната страница, затварям албума и се опитвам да се съсредоточа.
Деликатно за мен означава крехко, фино, нежно. А противоположното какво е? Здраво? Трайно? Може би дори заплашително?
След тази мисъл тутакси ми хрумва каква татуировка трябва да си направи. Вземам телефона и търся снимки на урагани. Преглеждам няколко, преди да открия тази, която мисля, че ще му хареса.
– Открих каква татуировка трябва да си направиш.
Самсон дори не вдига поглед от албума, който разглежда.
– Добре – казва. Продължава да го разлиства, докато обръща лявата си ръка и добавя: – Искам я ето тук. – Сочи едно място от вътрешната страна, близо до лакътя. – Върви я покажи на татуиста, за да започне да я подготвя.
– Не искаш ли първо да я видиш?
Погледите ни се преплитат.
– Ти смяташ ли, че ще ми хареса?
– Да – кимвам.
– Тогава това е татуировката, която искам.
Казва го толкова невъзмутимо, сякаш няма съмнение, че тази татуировка е повече за мен, отколкото нещо друго. Не мога да се сдържа и го целувам.
* * *
Тази вечер работят двама татуисти и въпреки че и двамата ще си правим татуировки, аз все още не съм открила това, което искам. Самсон вече седи на стола и пистолетът за татуиране е допрян до ръката му. Главата му е леко извърната настрани, за да не вижда татуировката, преди да е завършена.
Той рови снимките в телефона си, опитвайки се да ми помогне да намеря нещо подходящо.
– Какво ще кажеш за изгрев? – пита той.
Идеята не е лоша, затова преравям няколко снимки. Накрая не одобрявам нито една.
– Изглежда, ще е необходимо много мастило и ще е по-добре татуировката да е по-голяма, а искам да започна с нещо малко.
Прегледала съм всички албуми в студиото. Започвам да мисля, че баща ми беше прав. Може би трябва да го обмисля по-добре.
– Хрумна ми една идея – обажда се Самсон. – Може би трябва да погледнем значенията на думите и да видим какви символи им подхождат.
– Добре.
– Какво искаш да символизира твоята татуировка?
– Навярно нещо, което означава късмет. Имам нужда от повече късмет в живота си.
Той отново започва да рови в телефона си, а аз отивам да проверя как напредва неговата татуировка. Макар че избрах за него ураган, тя не е с типичното черно мастило. Спрях се на татуировка, която наподобява на това, което се вижда върху радарен екран, с червени, жълти, сини и зелени ивици. Това не е татуировка с водни бои, но цветовете преливат на фона на избледнелите черни краища, така че прилича на акварел.
Става дори по-добре, отколкото се надявах.
– Открих твоята! – възкликва Самсон.
Подава ми телефона, за да видя какво е избрал, но аз не го вземам.
– Вярвам ти – заявявам. – Така е напълно честно.
– Не би трябвало.
Изражението му, когато го казва, ме изпълва със смут. Той е прав. Не би трябвало да се доверявам на човек, за когото почти нищо не знам. Аз само се съгласих да му позволя да направи това, което аз правя – избирам на сляпо татуировката си. Но имам чувството, че от нас двамата, колкото и да е странно, аз съм по-доверчивата.