– Какво избра?
– Детска вятърна въртележка от хартия.
Поглеждам снимката. Деликатна е. Разноцветна. А той не знае, че избрах ураган за него, така че и двете татуировки символизират въртене.
– Пише, че вятърните въртележки помагат да се отървеш от лош късмет.
– Съвършена е – прошепвам.
* * *
Сара и Маркос чакаха отвън, откакто попълнихме всички формуляри за татуировките, което беше преди два часа и половина, но те не влязоха вътре, за да се оплачат. Сигурна съм, че са намерили с какво да си запълнят времето.
Моята татуировка е готова. Наистина е съвършена. Татуистът я бе оградил отвън с фина линия от черно мастило, а после я бе запълнил с цветове, които преливаха навън като капки разноцветна боя. Беше върху лявата ми китка. Показах я на Самсон и после я снимах, преди татуистът да я покрие с превръзка.
Татуистът на Самсон нанесе последния щрих. Самсон нито веднъж не бе погледнал.
– Всичко е готово – обявява мъжът.
Самсон се изправя на стола, без да свежда поглед към татуировката. Става и се отправя към тоалетната, като преди това ми кимва да го последвам.
Иска да я погледне без свидетели. Не го виня. Може да не я хареса, от което не само аз, но и татуистът ще се почувства зле.
Влизам в тоалетната с него и затварям вратата зад нас. Помещението е малко, затова стоим плътно един до друг.
– Нервен ли си?
– Не бях – отвръща той, – но сега, след като всичко свърши, съм.
Усмихвам се, после започвам неспокойно да пристъпвам от крак на крак.
– Погледни я, умирам от притеснение.
Самсон за пръв път свежда очи към своята татуировка. Тя е с големината на юмрук, точно под вътрешната сгъвка на лакътя. Втренчвам се в лицето му в очакване на реакцията му.
Няма никаква реакция.
Той просто се взира в ръката си.
– Това е ураганът Айк – обяснявам, прокарвайки пръст през татуировката. – Използвах снимка от радар, когато е връхлетял полуостров Боливар, и помолих татуиста да го възпроизведе.
Самсон реагира само с една въздишка. Дори не съм сигурна дали е въздишка на одобрение.
Отново се изпълвам с безпокойство. Бях убедена, че ще му хареса; не помислих какво ще стане, ако не му се понрави.
Самсон бавно вдига очи. По изражението му не може да се отгатне какво мисли.
Но после сграбчва лицето ми в шепи и ме целува толкова внезапно и страстно, че аз политам към вратата на тоалетната. Мисля, че това означава, че я харесва. Спуска ръце към бедрата ми и ме плъзга нагоре по вратата, докато се обвивам около него, като че ли се опитва завинаги да ни съедини в един възел.
Целува ме с някакво ново чувство, както никога досега. Не съм сигурна дали друга реакция би ми доставила по-голяма радост, след като преживях тази.
Той се търка в мен, което ме кара да простена, но щом чува моя стон, Самсон мигом откъсва уста от моята, сякаш въздишката ми е голям червен стоп знак за него. Опира чело в моето и изрича преливащи от емоции думи:
– Щях да те обладая още тук, ако не заслужаваше нещо повече.
А аз щях да му позволя.
22
– He – категоричен е отговорът на баща ми.
– Моля?
– Не.
– Аз съм на деветнайсет.
– Тя взема противозачатъчни – намесва се Алана.
Оставям вилицата и притискам ръка към челото си. Не знам защо дори го попитах дали мога да прекарам нощта при Самсон. Трябваше да се измъкна тихомълком и да се прибера у дома, преди той да се е събудил. Но се опитвам да не нарушавам неговите правила.
Сара е привършила с вечерята, преди този спор да започне, но изглежда, сякаш му се наслаждава. Тя седи до масата, притиснала коляно към гърдите си и следи разговора, все едно гледа сериал по телевизията. Липсва ѝ само купа с пуканки.
– Майка ти позволявала ли ти е да прекарваш нощта с момчета? – пита баща ми.
При тези думи вяло се засмивам.
– На майка ми не ѝ пукаше къде прекарвам нощта. Но искам на теб да не ти е все едно. Щях да се зарадвам, ако просто ми се довериш.
Баща ми прокарва ръка по лицето си, сякаш не знае какво да направи. Поглежда към Алана за съвет.
– Ти би ли позволила на Сара да прекара нощта с Маркос?
– Сара и Маркос прекарват всички нощи заедно – отвръща Алана.
Стрелвам поглед към Сара, която се наежва на стола си.
– Не го правим.
Алана завърта глава.
– Аз не съм вчерашна, Сара.
Върху лицето на Сара се изписва пълно изумление.
– О. Аз пък мислех, че си.
При този отговор се засмивам, но никой друг не го прави. От тази новина баща ми изглежда още по-смутен.
– Слушай, татко – подхващам колкото може по-меко. – Аз всъщност не ти исках разрешение. Просто те осведомявам, че ще прекарам тази нощ в дома на Самсон, като знак на любезност, защото това е твоята къща и се опитвам да проявя уважение. За теб ще бъде много по-лесно, ако просто се съгласиш.