Дали пак щях да се превърна в някаква недоверчива, скептична личност, ако бях преживяла повече добри моменти, отколкото лоши?
Може би да. А може би не. Понякога вярвам, че характерите се оформят повече от причиненото зло, отколкото от добротата.
– Три.
Лъжата с лекота се отронва от устата ми. Понякога се удивявам колко лесно ми се удават лъжите. Още един начин да се справям с живота, който научих от Джанин.
– Три големи червени куфара. Помислих, че мога да остана няколко седмици, затова взех всичките си вещи.
Чува се звън и лентата започва да се върти. Баща ми отива до мястото, където се взема багажът. Премятам дръжката на раницата през рамо – раницата, която съдържа всичко, което взех със себе си.
Аз дори нямам куфар, а още по-малко три червени куфара. Но може би ако той мисли, че авиокомпанията е изгубила багажа ми, ще ми пред ложи да възстанови несъществуващите ми вещи и дрехи.
Знам, че да се преструваш, че си изгубил несъществуващия си багаж, е измама. Но кракът му не е счупен, така че сме квит.
Лъжа за лъжа.
Няколко минути смутено чакаме багажа, за който знам, че няма да се появи.
Казвам, че трябва да се освежа, и прекарвам последните десет минути в тоалетната. Свалих работната си униформа, преди да се кача на самолета. Облякох една от летните рокли, намачкани в раницата. Седенето по летищата и в тясната самолетна седалка я доизмачкаха още повече.
Взирам се в отражението си в огледалото. Като цяло не приличам много на баща си. Наследила съм скучната, лишена от блясък кестенява коса на майка си и зелените очи на баща си, както и устата му. Майка ми имаше тънки, почти невидими устни, така че баща ми бе дал поне още нещо, освен фамилното име.
Макар че част от мен напомня на част от родителите ми, аз никога не съм чувствала, че принадлежа на някого от тях. Сякаш съм се осиновила, когато съм била дете, и оттогава съм била оставена сама на себе си. Сегашното посещение при баща ми е просто това... една визита. Нямам усещането, че се прибирам у дома. Дори нямам усещането, че съм напуснала дома си.
Домът за мен е все още едно митично място, което търся през целия си живот.
Когато излизам от тоалетната, всички останали пътници са се разотишли, а баща ми стои пред гишето, за да попълва декларацията за липсващ багаж.
– Тук е отбелязано, че няма багаж към този билет – казва служителят на баща ми. – Пазите ли разписката? Понякога ги залепват отзад на билета.
Мъжът ме поглежда. Аз невинно свивам рамене.
– Закъснявах, затова мама ме е чекирала, след като ми дадоха билета.
Отдалечавам се от гишето, преструвайки се, че разглеждам табелите по стените. Служителят уведомява баща ми, че ще се свържат с нас, ако намерят багажа.
Баща ми приближава към мен и сочи към вратата.
– Оттук ще отидем до колата.
* * *
Летището вече е на шестнайсетина километра зад нас. Джипиесът в колата му съобщава, че до дома му остават още стотина километра. Колата му ухае на афтършейв и сол.
– След като се настаниш, Сара ще те заведе до магазина да купиш всичко, което ти е необходимо.
– Коя е Сара?
Баща ми ме поглежда така, сякаш не е сигурен дали не си правя майтап.
– Сара. Дъщерята на Алана.
– Алана?
Той отново се вторачва в пътя и аз виждам как един мускул върху челюстта му потръпва.
– Моята съпруга, не помниш ли? Миналото лято ти изпратих покана за сватбата. Ти отговори, че не можеш да отсъстваш от работа.
О. Онази Алана. Не знам нищо за нея, освен напечатаното върху поканата.
– Не знаех, че има дъщеря.
– Да, ами добре. През тази година не сме разговаряли много. Изрича го, сякаш таи някаква обида или негодувание.
Надявам се, че не съм изтълкувала правилно тона му, защото не си обяснявам как той може да ми е обиден или да негодува срещу мен. Той е родителят. Аз съм само последица сплотил му избор и липсата на противозачатъчни.
– Има толкова много да наваксваме – додава той.
О, той няма представа колко много.
– Сара има ли братя или сестри? – питам.
Моля се да няма. Мисълта да прекарам с други хора, освен баща ми, вече претоварва системата ми. Не мога да издържа допълнително напрежение.
– Тя е единствено дете. Малко по-голяма е от теб, първа година в колежа, у дома е за лятната ваканция. Ще ти хареса.
Ще видим. Чела съм „Пепеляшка“.
Той посяга към климатика.