– Тук е приятно – подхвърлям, докато вървя към балкона. Пристъпвам навън и поглеждам към спалнята си. Случайно съм оставила лампата да свети и сега се открива прекрасен изглед към леглото ми. – Можеш да виждаш право в стаята ми.
Самсон стои до мен.
– Да, знам. Обаче ти не оставяш всяка нощ лампата да свети. Извръщам се към него и виждам, че се хили. Смушквам го
игриво в рамото и се връщам в стаята. Отивам до леглото и присядам на ръба на матрака.
Събувам обувките си, лягам на леглото и го наблюдавам.
Той бавно върви към леглото, като ме оглежда от всеки ъгъл.
– Имам чувството, че ме обикалят, все едно съм плячка – промърморвам.
– Е, аз определено не желая да бъда акулата в този сценарий. – Самсон се пльосва до мен и повдига главата си с ръка. – Виж, сега съм планктон.
– Така е по-добре – усмихвам се.
Той затъква кичур коса зад ухото ми. Изражението на лицето му е замислено.
– Нервна ли си?
– Не. Чувствам се удобно с теб.
Лицето му за миг придобива угрижено изражение – като че ли той се чувства неловко, задето аз се чувствам удобно с него. Ала изражението изчезва толкова бързо, колкото се е появило.
– Видях онази мисъл – тихо проронвам.
– Каква мисъл?
– Негативната мисъл, която току-що мина през главата ти. – Притискам пръст между веждите му. – Беше точно тук.
Самсон се умълчава, докато обмисля думите ми.
– За човек, който не знае много за мен, ти със сигурност знаеш доста неща за моята персона.
– Всичките неща, които пазиш в тайна от мен, всъщност не са важни.
– Откъде знаеш какви тайни пазя от теб? – пита той.
– Не е нужно да знам каквото и да било за миналото ти, за да съм сигурна, че си добър човек. Съдя по действията ти. По начина, по който се отнасяш към мен. Защо ще има значение какво е семейство ти или колко си богат, или кои хора в миналото ти са били важни за теб, преди аз да се появя в живота ти? – Негативната мисъл се завръща, затова вдигам пръст, за да изгладя бръчиците на челото му. – Престани – прошепвам. – Прекалено си суров към себе си.
Самсон пада по гръб и слага ръце върху гърдите си. За миг се втренчва в тавана, затова аз се примъквам по-близо до него, вдигам глава и я подпирам на ръката си. Докосвам медальона му, после плъзвам пръсти по шията му и накрая ги прокарвам по устните му.
Той накланя лице към моето.
– Може би не бива да правим това?
Думите му са повече от въпрос, затова аз незабавно клатя глава.
– Аз го искам.
– Не е честно към теб.
– Защо? Защото не знам всичко за теб?
Той кимва.
– Тревожа се, че сега нямаше да кажеш „да“, ако знаеше цялата истина за мен.
Притискам устни към неговите, но за кратко.
– Държиш се драматично.
– Всъщност не – възразява той. – Просто съм живял драматичен живот, който на теб може да не ти хареса.
– Същото важи и за мен. И двамата сме драматични, защото имаме драматични родители и драматично минало. И бихме могли точно в този момент да правим драматичен секс, ако престанеш да се чувстваш толкова виновен.
Той се усмихва. Аз сядам на леглото и свалям тениската си. Тревогата в очите му изчезва, когато ме плъзва към себе си така, че да го възседна. Той вече е възбуден, но вдига ръка и бавно прокарва пръст по дантеления ръб на сутиена ми, сякаш изобщо не бърза.
– Правила съм секс само в пикапа на Дакота – признавам. – Това ще бъде първият ми път в легло.
Самсон спуска пръста си надолу по корема ми и спира до копчето на шортите ми.
– Това ще бъде първият ми път с момиче, към което имам чувства.
При това заявление се опитвам да остана невъзмутима като него, ала думите му ми действат толкова силно, че се намръщвам.
Самсон вдига ръка към устата ми и леко я погалва.
– Защо признанието ми те натъжи?
Чудя се дали да поклатя глава, за да избегна отговора на този въпрос, но ако има нещо, което научих през това лято, то е, че тайните в действителност не са толкова важни, колкото някога си мислех. Предпочитам да съм честна.
– Когато изричаш подобни неща, се изпълвам с ужас, че трябва да си кажем сбогом. Не очаквах, че в края на лятото сърцето ми ще бъде разбито.
Той накланя глава и ме поглежда откровено.
– Сърцата нямат кости. Не може наистина да бъдат разбити.
Самсон ме претъркулва по гръб и сваля тениската си и това е достатъчно, за да ме успокои за около две секунди, но сетне мислите ми се връщат там, където бяха, преди той да остане полугол.
Надвесва се над мен, но преди отново да ме целуне, аз заговорвам:
– Ако в сърцето няма нищо, което може да се счупи, защо имам чувството, че моето ще се строши на две, когато следващия месец трябва да си тръгна? Твоето сърце не се ли чувства така?