Очите на Самсон за миг обхождат лицето ми.
– Да – прошепва той, – точно така се чувства. Може би нашите сърца са се сдобили с кости.
Още щом го казва, сграбчвам врата му и го притеглям към устата си. Искам да уловя колкото може повече от тези думи и да ги заключа в себе си. Изречението се разчупва на части, сякаш думите му се носят около нас, между нас и попиват в мен, докато се целуваме.
Той навярно е прав. Може би нашите сърца наистина са се сдобили с кости. Ами ако единственият начин да узнаеш дали сърцето ти има кости е да преживееш страданието от разбиването му?
Опитвам се да не мисля за неизбежното ни сбогуване, но е трудно да преживявам нещо толкова съвършено, без мъчително и остро да осъзнавам, че ще ми бъде отнето.
Самсон сяда на колене. Върти копчето на шортите ми и най-накрая го разкопчава. Не отделя очи от моите, докато плъзва ципа надолу и започва да смъква шортите. Повдигам бедра, за да му помогна да ги събуе. Той ги захвърля настрани и за миг спира, за да се наслади на гледката. Харесва ми да се виждам през неговите очи. Той ме кара да се чувствам по-красива, отколкото навярно съм.
Придърпва завивките върху нас и ляга до мен, докато съблича своите шорти. Никак не се чувствам неудобно, затова без капка колебание свалям сутиена и гащичките си. Той излъчва някаква непринудена лекота, сякаш сме го правили десетки пъти, но аз съм изпълнена с трепетното очакване на момиче, което никога не е преживявало всичко това.
Когато и двамата сме напълно голи под завивките, се извръщаме настрани с лице един към друг. Самсон ме погалва по бузата и нежно я притиска с длан.
– Все още изглеждаш тъжна.
– Тъжна съм.
Той спуска ръка надолу по шията и рамото ми. Погледът му следва пръстите му, затова не гледа директно към мен, когато казва:
– И аз също.
– Тогава защо трябва да се сбогуваме? Аз мога да отида в колежа, а ти във Военновъздушната академия, но можем да поддържаме връзка и да се срещаме, и...
– Не можем, Бея. – Когато го казва, очите му отново намират моите, но после бързо се отместват и се приковават в нещо друго. – Няма да постъпвам във Военновъздушните сили. Никога не съм имал това намерение.
От думите и изражението на лицето му имам чувството, че сърцето ми вече започва да се пропуква. Искам да попитам какво означава това, но прекалено много ме е страх да узная истината, затова не посмявам да задам този въпрос.
Самсон въздъхва тежко и се навежда към мен. Стисва силно ръката ми, щом устните му се притискат към рамото ми. Затварям очи, когато усещам дъха му върху кожата си. В този момент искам от него толкова много неща. Искам неговата честност, но същевременно и неговото мълчание, искам и докосването, и целувките му. Но нещо ми подсказва, че не мога да имам всичко наведнъж. Или ще имам този миг, или истината.
Той заравя лице в ямката на шията ми.
– Моля те, не питай какво искам да кажа с това, защото, ако го направиш, ще трябва да бъда честен с теб. Повече не мога да те лъжа. Но в живота си не съм искал нищо толкова силно, колкото тази нощ с теб.
Думите му ме обливат като вълна, разбиват се в мен с такава огромна сила, че потрепервам. Заравям ръка в косата му и извъртам лицето си така, че да можем да се гледаме един друг.
– Ще бъдеш ли честен с мен, когато утре се събудим?
Самсон кимва. Дори не го казва на глас, но аз му вярвам.
Вярвам му, защото изглежда изплашен, че може би ще ме изгуби. И навярно ще стане така. Но тази нощ съм негова и това е всичко, което ме вълнува.
Целувам го, за да го уверя, че истината може да почака до утре. Точно сега искам само да чувствам това, за което винаги съм копняла по време на секс – че тялото ми е уважавано, че докосването ми струва повече от всякакви пари.
Самсон се отдръпва, колкото да грабне презерватив от чекмеджето на нощното шкафче. Поставя си го под завивките, после отново се претъркулва върху мен. Целува ме бавно, изчаквайки точния момент да проникне в мен.
Когато това най-после се случва, Самсон се взира в мен, наблюдавайки изражението на лицето ми. Ахвам, затаявайки дъх, докато се сливаме докрай. Той пресекливо въздъхва. Тогава, когато започва да излиза от мен, също толкова бавно, както когато влизаше, устните му завладяват моите.
Изохквам, когато той отново прониква в мен, удивена от чувствата, които новият Самсон ме кара да изпитвам. Няма нито частица от мен, която да не жадува да бъде тук, и това прави този миг неповторим.
Самсон отпуска глава до моята.