– Добре ли си?
Клатя глава.
– Много повече от добре.
Усещам смеха му до врата си.
– Съгласен съм.
Гласът му звучи напрегнато, сякаш се сдържа, защото се бои, че може би ще се пречупя.
Притискам уста до ухото му и прокарвам пръсти през косата му.
– Не е нужно да бъдеш толкова внимателен с мен.
Обвивам крака около него и го целувам по кожата, докато тя не настръхва под езика ми.
Моите думи го заставят да изпъшка и тогава той като че ли внезапно оживява. Устните му намират моите. Целува ме толкова диво и така настървено ме докосва, сякаш ръцете му са изгладнели за мен.
Незнайно как с всяка изминала минута става все по-хубаво. Ние налучкваме ритъма на телата си, темпото на целувките и такта на нашите въздишки. Това е всичко, което никога не съм изпитала по време на секс.
Превръща се в любов.
Каквото и да донесе утрото с неговата истина, вече знам, че това няма да промени чувствата ми към него, макар той да е убеден, че тъкмо така ще стане. Не съм сигурна дали Самсон осъзнава колко много означава той за мен. Вече не ме е страх, че най-накрая ще науча цялата истина за него.
Самсон ме кара да се чудя дали има разлика между един обикновен лъжец и човек, който лъже, за да предпази някого от истината.
За мен Самсон не е лъжец. За мен той е закрилник, а не безчестник.
И в този миг, без да промълви нито дума, Самсон е много по-честен, отколкото някога досега.
Никога не съм се чувствала по-оценявана, отколкото в момента. Не само оценявана, но и вкусвана е наслада. Уважавана. Желана.
И може би дори обичана.
23
– Толкова съжалявам.
Думите на Самсон се стоварват като бетон върху гърдите ми. Дори още не съм отворила очи, но никога не съм чувала нечий друг глас да звучи по-разкаяно.
Сън ли беше?
Или кошмар?
Протягам се към възглавницата му и отварям очи, но нищо не напипвам. Заспах обвита около него, ала сега той си е отишъл и ръцете ми са празни. Когато се преобръщам и поглеждам към вратата, го виждам. Ръцете му са зад гърба. Някакъв полицай стиска рамото му и го избутва от спалнята.
Мигом сядам в леглото.
– Самсон?
Чак след като изричам името му, забелязвам друг полицай, изправен до другата страна на леглото – жена, с ръка на кръста, пръстите ѝ докосват пистолета. Притеглям завивките към гърдите си. Тя съзира страха в очите ми, затова вдига ръка.
– Можеш да се облечеш, но се движи бавно.
Сърцето ми бясно препуска, докато се опитвам да проумея какво се случва. Полицайката се пресяга към пода и ми хвърля тениската. Ръцете ми треперят, докато се опитвам да я нахлузя под завивките.
– Какво става?
– Трябва да слезеш долу с мен – казва полицайката.
О, господи, какво се случва? Как е възможно в нощта, в която двамата със Самсон се любихме, той да бъде окован в белезници? Това сигурно е някаква грешка. Или жестока шега. Не може да е истина.
– Нищо лошо не сме направили.
Ставам от леглото и се озъртам за шортите си. Дори не мога си спомня къде са, но нямам време да ги търся. Трябва да им попреча да отведат Самсон.
Хуквам към вратата, но полицайката ми заповядва:
– Спри!
Заковавам се на място и впервам поглед в нея.
– Трябва да привършиш с обличането. Долу има други хора.
Други хора?
Може би е имало нахлуване в къщата. Навярно са объркали Самсон с някой друг. Или може би някой е намерил останките на Рейк.
Заради това ли е?
Мисълта ме изпълва с паника, защото аз бях там. Видях какво стори той и не докладвах за това, което ме прави също толкова виновна, колкото Самсон.
Полицайката излиза от стаята, докато навличам шортите. Чака ме в коридора и върви зад мен, когато се насочвам към стълбището. Щом влизам във всекидневната, заварвам още двама полицаи.
– Какво става? – прошепвам на себе си.
Поглеждам навън и виждам, че слънцето още не е изгряло, което означава, че все още е посред нощ. Двамата със Самсон заспахме след полунощ.
Хвърлям поглед към часовника на стената. Стрелките показват 2,30 сутринта.
– Седни – казва полицайката.
– Арестувана ли съм?
– Не. Просто искаме да ти зададем няколко въпроса.
Сега вече съм истински изплашена. Не знам къде са отвели Самсон.
– Искам баща си. Ние живеем в съседната къща. Може ли някой да ми обясни какво става, моля?
Тя кимва към един от полицаите и той излиза от къщата.
– Къде е Самсон? – питам.
– С това име ли ти се представи?
Полицайката вади бележник и записва нещо в него.
– Да. Шон Самсон. Къщата е негова и вие току-що го измъкнахте от собственото му легло посред нощ.