Случи се с мен, а ти никога дори не го забеляза.
Баща ми може да смята, че Самсон доброволно е поел по този път, но на мен ми се струва, че животът го е принудил. Много добре знам как можеш да направиш лош избор, подтикнат от необходимостта.
– Може ли да получим ограничителна заповед срещу него? Не искам да се доближава до дома ми или до дъщеря ми.
Не мога да повярвам, че го казва. Той дори не е разговарял със Самсон, не е чул неговата версия, а вече се чувства застрашен от него?
– Той е безобиден, татко.
Баща ми гледа, сякаш напълно съм си изгубила разсъдъка.
– Безспорно имате право да защитите собствеността си, но вашата дъщеря е достатъчно голяма, за да подпише сама молбата за ограничителна заповед, за да се предпази – заявява полицайката Феръл.
– Да се защитя от какво? Самсон е добър човек.
Ала те сякаш не ме чуват.
– Той се е преструвал на добър, Бея. Ти дори не го познаваш.
– Познавам го по-добре, отколкото познавам теб – промърморвам аз.
Баща ми стиска устни, но не отговаря нищо.
Каквито и лоши неща да е извършил Самсон в миналото си, не е било по негово желание. Убедена съм в това. Самсон никога не е бил заплаха за никого. За мен той беше най-успокояващият, най-малко заплашителният човек в Тексас.
Ала баща ми вече си бе съставил мнение за него.
– Трябва да отида до тоалетната – заявявам.
Нужен ми е малко въздух, преди да се кача в колата е баща си. Полицайката сочи надолу по коридора. Изтичвам в тоалетната и изчаквам вратата да се затвори, преди да си поема въздух колкото се може по-дълбоко. Бавно го издишвам, докато пристъпвам към огледалото.
Взирам се в отражението си. Преди да срещна Самсон, когато се погледнех в огледалото, виждах едно момиче, което не означава нищо за никого.
Чудя се какво вижда Самсон, когато поглежда в огледалото?
Дали той има някаква представа колко много означава за мен? Съжалявам, че миналата нощ не му казах, когато имах възможност.
25
В седем сутринта, когато с баща ми спираме на алеята за коли, Пепър Джак Чийз маха опашка в очакване до пасажерската врата, когато я отварям.
В момента искам само да бъда с моето куче.
Уморена съм да отговарям на въпроси, а Пий Джей ще бъде първото живо същество, което срещнах през последните няколко часа, което не ме е засипало с въпроси.
Баща ми се качва по стъпалата, а аз предпочитам да остана на приземното ниво на къщата. Сядам край масата за пикник и почесвам Пий Джей по главата, зареяла поглед към океана. Имам може би около три минути спокойствие, преди да чуя забързани стъпки надолу по стъпалата.
Сара.
– О, боже мой, Бея! – Тя се спуска към масата за пикник и сяда срещу мен. Пресяга се през масата, стиска ръката ми и насила се усмихва. Усмивката ѝ е тъжна. – Добре ли си?
Клатя глава.
– Няма да бъда добре, докато не говоря със Самсон.
– Толкова се разтревожих. Баща ти тръгна толкова набързо, а после изпрати есемес на мама, че Самсон е бил арестуван. Какво се е случило?
– Къщата не е негова.
– Той е проникнал с взлом?
– Нещо такова.
Сара прокарва ръка по лицето си.
– Толкова съжалявам. Чувствам се ужасно. Аз съм тази, която те тласна към него. – Накланя се напред, сграбчва китката ми и се вглежда в мен с искрен поглед. – Не всички мъже са като него, Бея. Мога да те уверя в това.
Тя има право, но за мен е облекчение, че Самсон не е като другите мъже. Той можеше да бъде като Дакота. Или като Гари Шелби. Предпочитам да се влюбя в мъж, който има тъмно минало, но се държи с мен толкова добре, колкото Самсон, отколкото да се увлека по някого, който се отнася с мен като с боклук, макар да изглежда добър в очите на всички останали.
– Аз не съм му ядосана, Сара.
Тя се засмива, но смехът ѝ е нервен. Както когато се срещнахме за пръв път – когато не можеше да разбере дали се шегувам, или не.
– Знам, че отстрани Самсон изглежда като ужасен човек. Но ти не го познаваш така добре, както аз. Той не се гордееше с миналото си. Възнамеряваше да ми разкаже всичко накрая, просто не искаше истината да съсипе остатъка от нашето лято.
Сара скръства ръце върху масата за пикник и се навежда напред.
– Бея, знам, че си разстроена и си загрижена за него. Но той те е излъгал. Излъгал е всички нас. Двамата с Маркос се познаваме с него от март. Всичко, което някога ни е разказвал, се оказва лъжа.