– Като например?
Тя махва с ръка към съседната къща.
– Например това, че притежава тази къща.
– Но какво друго?
Устните ѝ се стисват в тънка линия. Размърдва се на седалката, докато мисли.
– Не знам. В момента не се сещам за нищо конкретно.
– Именно. Той е излъгал къде живее и е приел версията за богатото момче, която вие сте му лепнали. Но с всички сили се е стараел да не говори за себе си, за да не ви лъже.
Тя щраква с пръсти.
– Онзи тип на вечерята! Онзи, който го нарече Шон. Той излъга, че е учил в интернат в Ню Йорк заедно с него.
– Излъга, защото ние насила го заставихме да ни отговори.
– Щях да го уважавам много повече, отколкото сега, ако тогава просто ни бе казал истината.
– Това не е вярно. Тогава щеше да бъде осъден, както го съдят сега. – За хора като Сара всичко е черно или бяло. В реалния свят обаче не действа простата система за правилно и погрешно. Тези, на които никога не се е налагало да изтъргуват частица от душата си само за да се сдобият с храна или подслон, не могат да разберат причините за лошите решения, които отчаяните хора са принудени да вземат. – Не желая повече да говоря за това, Сара.
Тя въздъхва, сякаш не е приключила с опитите си да ме убеди да превъзмогна чувствата си към Самсон и да го забравя.
Ще е нужно нещо много повече от тъмно минало, за да забравя някого, на когото дори окото му не трепна и съвсем невъзмутимо прие истината за моето собствено тъмно минало.
Сара очевидно е съгласна с баща ми, що се отнася до Самсон. Сигурна съм, че всички останали мислят като тях.
– Наистина сега бих искала да остана сама.
– Добре – съгласява се Сара. – Но аз съм тук, ако искаш да поговорим.
Сара ме оставя насаме с мислите ми и се отправя към стълбището. Когато се скрива в къщата, аз почесвам Пий Джей зад ухото.
– Предполагам, че само ние двамата с теб подкрепяме Самсон.
Ушите на Пий Джей щръкват, когато телефонът ми започва да вибрира. Тутакси скачам и го изваждам от джоба си. Сърцето ми се качва в гърлото, когато виждам, че върху дисплея се изписва съобщение за скрит номер. Веднага отговарям.
– Самсон?
– Обаждат ви се от окръжния затвор в Галвестън – изрича записаният глас. – Моля натиснете едно, за да приемете разговора, или две, за да...
Веднага натискам едно и доближавам телефона до ухото си.
– Самсон?
Гласът ми прелива от паника. Стискам чело с другата си ръка и се свличам на стола.
– Бея?
Той звучи отдалече, но аз най-сетне отново мога да го почувствам. Въздъхвам с облекчение.
– Добре ли си?
– Да. – Гласът му не е изпълнен със страх като моя. Той всъщност звучи спокойно, като че ли е очаквал този момент. – Не мога да говоря дълго. Аз само...
– Колко дълго можеш да говориш?
– Две минути. Но искам само да ти кажа, че утре от девет сутринта може да имам посетители.
– Знам. Ще бъда там. Но какво да направя днес? Има ли някой, на когото да се обадя заради теб?
От другия край на линията настъпва мълчание. Не съм сигурна дали е чул въпроса, но той въздъхва и казва:
– Не. Няма никой.
Господи, мразя това. Двамата с Пий Джей сме единствените, които той има сега.
– Не мисля, че баща ми ще ти плати гаранцията. Той е много разстроен.
– Това не е негова отговорност – отвръща Самсон. – Моля те, не го моли за това.
– Въпреки това ще се опитам да измисля нещо.
– Аз ще бъда тук известно време, Бея. Наистина оплесках всичко.
– Тъкмо заради това ще ти помогна да си намериш адвокат.
– Ще ми назначат служебен защитник. Вече съм го преживявал.
– Да, но служебните защитници са натоварени с прекалено много дела. Няма да навреди, ако се опитам да намеря адвокат, който ще разполага с повече време, за да се подготви за твоя случай.
– Не мога да си позволя адвокат. В случай че още не си го разбрала, аз всъщност не съм богат.
– Добре. Знаеш, че твоите пари определено бяха най-малкото ми любимо нещо в теб.
Самсон се умълчава, макар да имам чувството, че има да каже толкова много.
– Ще прекарам останалата част от деня да си търся работа. Ще започна да спестявам, за да ти помогна да наемеш адвокат. Ти не си сам в това изпитание, Самсон.
– Моите грешки не са твоя отговорност. Ти нищо не можеш да направиш. Освен това датата на делото ще е след няколко седмици. Дотогава ти ще си в Пенсилвания.
– Няма да замина за Пенсилвания. – Той е луд, ако смята, че ще го изоставя. Нима действително мисли, че ще го зарежа в затвора, докато се местя на другия край на страната, сякаш през това лято не съм се сдобила с кости в сърцето? – Ами синът на Марджъри? Той какъв адвокат е?