Самсон не отговаря на въпроса ми.
– Самсон? – Отдръпвам телефона от ухото си и виждам, че разговорът е приключил. – Мамка му.
Притискам телефона към челото си. Той навярно няма да получи обратно обаждане. Ще се наложи да почакам до утре, за да говоря лично с него. Имам толкова много въпроси, които трябва да добавя в списъка.
Но освен това ме чака още доста работа, затова се запътвам право към къщата на Марджъри. Удрям по вратата, докато тя я отваря.
Забравила съм, че все още е много рано. Тя е по нощница и завързва халата си, когато застава на прага.
– Какво, за Бога, толкова те е разтревожило?
– Става дума за Самсон. Той е в затвора.
В очите ѝ се мярва тревога и Марджъри се отдръпва настрани, за да вляза.
– Защо?
– Къщата, в която е живеел, не е негова. Тази сутрин го арестуваха, защото собствениците цъфнаха посред нощ.
– Самсон? Сигурна ли си?
Кимвам.
– Аз бях там. Той ще има нужда от адвокат, Марджъри. Такъв, който може да отдели повече време на неговия случай, отколкото един служебен адвокат.
– Да, това е добра идея.
– Сетих се за сина ти. Какъв адвокат е той?
– Той е адвокат по... Не. Не, аз не мога да моля Кевин за това.
– Защо? Аз ще си намеря работа. Ще му платя.
Марджъри изглежда разкъсвана от противоречиви чувства. Не мога да я виня. Още когато се запознахме, тя ми призна, че едва познава Самсон. За мен е много по-важно, отколкото за нея, ала тя не може да пренебрегне всичко, което той е направил за нея. Една от котките на Марджъри се покатерва на кухненския плот до нея. Тя я взема на ръце и я притиска към гърдите си.
– Колко пари ти взе Самсон за цялата работа, която е свършил тук?
Беше ѝ нужна една минута, за да осмисли въпроса ми. Раменете ѝ леко се отпускат.
– Нищо. Той не би взел никакви пари от мен.
– Именно. Той не е толкова лош човек и ти знаеш това, Марджъри. – Подавам ѝ мобилния си телефон. – Моля те. Обади се на сина си. Дължиш тази услуга на Самсон.
Марджъри пуска котката на пода, сетне махва пренебрежително към телефона.
– Не знам как да си служа с тези неща.
Отива до стената на кухнята, взема стационарния телефон и започва да набира номера на сина си.
* * *
Кевин се съгласи да се свърже със Самсон, но само защото знае колко много Самсон е помагал на майка му през последните няколко месеца. Обаче не се съгласи да го вземе про боно, нито дори да поеме случая му, но аз съм с една стъпка напред, отколкото преди да вляза в дома на Марджъри.
На излизане тя ми пъхва торба с орехи в ръката.
– Другата седмица ще имам бадеми – казва тя.
– Благодаря ти, Марджъри – усмихвам се аз.
Когато се прибирам у дома, оставям орехите на масата и грабвам двете раници, които баща ми е донесъл тази сутрин. Качвам се по стълбите, когато той излиза в коридора.
– Бея?
Продължавам да вървя.
– До края на деня ще бъда в стаята си. Предпочитам да не ме безпокоят; смятам да си легна.
– Бея, почакай – чувам го да казва.
Когато стигам до горната площадка, дочувам гласа на Алана:
– Тя помоли да я оставиш сама, Брайън. Мисля, че беше напълно сериозна.
Алана е права. Наистина съм напълно сериозна. Нямам намерение да слушам лекциите на баща ми за това какъв ужасен човек е Самсон. Прекалено тъжна съм. И прекалено уморена.
Навярно миналата нощ не съм спала повече от два часа и въпреки че адреналинът бушува във вените ми, откакто се събудих, усещам как клепачите ми натежават с всяка изминала секунда.
Пускам двете раници на леглото и се стоварвам върху матрака. Лежа, взряна в стъклените балконски врати. Навън е толкова светло. Толкова топло. Толкова безгрижно.
Ставам, спускам завесите и после отново пропълзявам в леглото. Искам днешният ден вече да е свършил, а още дори не е обяд.
Мятам се и се въртя в леглото, и почти час се взирам в тавана. Просто не мога да спра да мисля за това, което предстои. Колко дълго ще остане Самсон в ареста? Дали наистина ще бъде осъден да лежи в затвора? Ако действително има толкова много обвинения срещу него, на какъв срок ще го осъдят? Шест месеца? Десет години?
Няма да мога да заспя без някакво помощно средство. Мислите ми прекалено трескаво бушуват. Отварям вратата и изчаквам, докато ми се струва, че вече няма шум от кухнята. Слизам по стъпалата и се отправям към килера. Знам, че там на един рафт държат лекарствата. Преравям шишенцата, но не намирам нищо, което ще ми помогне да заспя.
Може би ги държат в банята. Баща ми и Алана вече трябва да са на път за работа, затова отивам в тяхната баня и отварям шкафчето с лекарствата. Но и там няма нищо, освен паста за зъби и резервни четки за зъби. Някакъв мехлем. И кутийка с клечки за уши.