Затръшвам вратата на шкафчето, но се сепвам, когато виждам в огледалото Алана да стои зад гърба ми.
– Извинявай. Мислех, че си на работа.
– Взех си един свободен ден – отвръща тя. – Какво търсиш? Извръщам се и отчаяно я поглеждам.
– Просто имам нужда от някакво приспивателно. Трябва да поспя. Почти не съм мигнала, а умът ми не спира да препуска.
Размахвам ръце пред лицето си, опитвайки се да възпра сълзите, които по някакво чудо сдържам от миналата нощ.
– Мога да ти направя чай.
Чай? Тя иска да ми направи чай?
Алана е зъболекарка и със сигурност има в къщата рецепта за някакво силно успокоително.
– Не искам чай, Алана. Имам нужда от нещо силно. Не желая в момента да бъда будна. – Закривам лицето си с ръце. – От мислите толкова много боли – прошепвам. – Дори не искам да го сънувам. Просто искам да заспя, да не сънувам, да не мисля, да не чувствам.
Всичко започва да ме блъска в средата на гърдите.
Думите, които Самсон ми каза по телефона, ме удрят толкова силно, че трябва да се облегна на мивката, за да не падна. Гласът му отеква в главата ми.
Аз ще бъда тук известно време, Бея.
Колко дълго време трябва да спя, за да съм щастлива отново, когато се събудя?
Не искам пак да бъда такава, каквато бях, преди да го срещна. Тогава в душата ми нямаше нищо, освен горчивина и гняв. Никакви чувства, никаква радост, никакъв покой.
– Ами ако го затворят толкова задълго, че когато излезе, да не иска повече да бъде част от живота ми?
Нямах намерение да го изричам на глас. Или може би съм имала.
Сълзите рукват и Алана мигом реагира. Не казва нищо, което да ме накара да се почувствам зле, задето съм тъжна. Просто ме прегръща и сгушва главата ми до рамото си.
Това е утеха, която ми е напълно непозната, но от която отчаяно имам нужда в този миг. Майчина утеха. Няколко минути ридая, притисната до гърдите ѝ. Това е всичко, от което не знаех, че съм се нуждаела в този момент. Просто частица състрадание от някого.
– Иска ми се да беше моя майка – проронвам през сълзи.
Усещам я как въздъхва.
– О, скъпа – прошепва съчувствено. Отдръпва се и нежно ме поглежда. – Ще ти дам едно хапче „Золпидем“, но това е единственото, което ще получиш от мен.
Кимвам.
– Обещавам, че никога повече няма да те моля.
26
Спала съм прекалено тежко и дълбоко. Имам чувството, че сякаш мозъкът ми е притиснат към дясната страна на главата ми.
Сядам на леглото и поглеждам навън. Вече е почти тъмно. Свеждам очи към дисплея на телефона и виждам, че минава седем. Стомахът ми къркори толкова шумно, че навярно това ме е събудило.
Бях оставила звука на телефона на най-високо, но той не е звънял и нямам пропуснати обаждания.
Още четиринайсет часа, докато го видя.
Пресягам се към пода и вземам раницата на Самсон. Изсипвам съдържанието ѝ върху леглото и започвам да ровя.
Буквално всичко, което той притежава, в момента е върху моето легло.
Има два чифта шорти и две от тениските на Маркос. Той беше облечен с другия комплект, когато го арестуваха. Това означава ли, че е имал само три ката дрехи за смяна? Бях забелязала, че много често носи едни и същи тениски, но предположих, че е, за да подкрепя марката на Маркос. Навярно редовно ги е перял, така че никой да не забележи.
В една торба има тоалетни принадлежности. Паста за зъби, дезодорант, четка за зъби, ножичка за нокти. Но никакъв портфейл.
Дали действително е изгубил портфейла си, преди да отидем да си направим татуировките, или никога не е имал такъв?
Ако е живеел съвсем сам след смъртта на баща си, как изобщо е успял да се сдобие с шофьорска книжка?
Имам толкова много въпроси. Съмнявам се, че нашето свиждане утре ще продължи достатъчно дълго, за да може той да отговори на всичките.
В дъното на раницата намирам прозрачна полиетиленова торбичка с цип. Тя е пълна с нещо, което прилича на сгънати листчета хартия. Всички са избледнели, с пожълтели краища, така че очевидно са стари.
Отварям торбичката, изваждам едно от листчетата и го разгъвам.
МАЛКО МОМЧЕ
Разяждано от ярост като мен.
С безкрайна умора в очите.
В гърдите му се надига гняв към морето.
То е по-уморено, отколкото се полага.
Твърде уморено, за да бъде свободно.
Рейк Бенет, 13 ноември 2007 г.
Самсон бе споменал, че Рейк е писал поезия. Взирам се в краткото стихотворение и се опитвам да го проумея.