Дали е за Самсон? Дали всичките тези бележки са от баща му? Съдейки по датата, тогава Самсон би трябвало да е бил около дванайсетгодишен. Една година преди ураганът да връхлети.
Твърде уморено, за да бъде свободно.
Какво означава този ред? Дали баща му е мислел, че е бил уморен да живее на лодка в океана с него?
Вадя останалите листчета, изгаряща от нетърпение да прочета всяко едно от тях. Всичките са датирани преди урагана Айк, всичките са написани от баща му.
ТЯ ЖИВЕЕ
Когато ти се роди, се роди и твоята майка.
Докато ти си жив, ще е жива и тя.
Рейк Бенет, 30 август 2006 г.
ОТИДЕ СИ
Срещнах твоята майка, когато тя стоеше на брега,
с нозе, заровени в пясъка.
Съжалявам, че не паднах на колене,
за да загреба песъчинките в своите длани.
Питам се дали нозете ѝ са стъпвали по пясъка,
който докосваме.
Или всяка песъчинка,
върху която тя някога е стъпвала,
вече е отмита от морето?
Рейк Бенет, 16 юли 2007 г.
СКЪПИ ШОН
Всяко дете накрая закопнява
за ново място, където да живее.
Реших, че твоят първи дом трябва да е лодка,
но сега се чудя дали тази лодка не е домът,
от който ще побегнеш?
Ако е така, тази съдбовна грешка е изцяло моя.
Защото, когато човек каже: отивам си у дома,
той би трябвало да се върне при морето.
Рейк Бенет, 3 януари 2008 г.
В торбичката има поне двайсетина стихотворения и писма. Само няколко от тях са написани директно за Самсон, но имайки предвид всичките листчета като цяло, оставам с впечатлението, че това, което Самсон ми е разказал за баща си, е било истина. Рейк е живеел на лодката, но това, което ми спести, беше, че и той самият е живеел в същата лодка.
27
– Бея Грим?
Направо скачам от стола. Баща ми също става, но аз не желая той да идва с мен на свиждането при Самсон.
– Не е нужно да идваш ти.
– Няма да позволя да влезеш вътре сама.
Заявлението му звучи категорично и окончателно.
– Татко, моля те. – Не съм сигурна, че Самсон ще бъде откровен с мен, ако баща ми седи насреща му. – Моля те.
Той сковано кимва.
– Ще те чакам в колата.
– Благодаря.
Следвам пазача, който ме въвежда в голямо, отворено помещение. Там има няколко маси и почти всички са пълни с хора, посещаващи останалите арестувани.
Мястото е потискащо. Но не толкова потискащо, колкото се опасявах. Предполагах, че ще ни разделя стъклена преграда и аз няма да мога да го докосна.
Очите ми мигом търсят и откриват Самсон да седи сам до маса в другия край на стаята. Облечен е в тъмносин гащеризон. Да го видя в нещо друго, освен в обичайните плажни шорти, прави всичко да изглежда по-реално.
Когато той най-сетне вдига глава и ме забелязва, тутакси се изправя. Не знам защо очаквах, че ръцете му ще са оковани с белезници, но с облекчение установявам, че не са. Изтичвам към него и падам в прегръдките му. Той сковано ме притегля към себе си.
– Съжалявам – промълвява.
– Знам.
Той ме държи за момент, но аз не искам да му навличам неприятности, затова се разделяме и аз сядам срещу него. Масата е малка, затова не сме толкова далече, но имам чувството, че той е на другия край на света.
Самсон хваща едната ми ръка и я държи със своите две, сетне отпуска ръцете ни върху масата.
– Дължа ти много отговори. Откъде искаш да започна?
– Откъдето и да е.
Той замълчава за миг, за да реши откъде да подхване. Поставям другата си ръка върху неговата и ръцете ни образуват купчинка върху масата.
– Всичко, което ти разказах за майка ми, беше истина. Казваше се Изабел. Бях само на пет, когато това се случи, но макар че не си спомням много от живота си преди смъртта ѝ, знам, че драстично се е променил, след като тя си отиде. Рейк беше мой баща; това пропуснах. След като тя умря, той изглеждаше изгубен, когато не беше във водата. Все едно не можеше да си представи, че ще бъде на друго място, където нея я нямаше. Затова ме спря от училище и няколко години живяхме на лодката му. И това беше моят живот, докато Дария не ми го отне.
– Значи, това си имал предвид, когато каза, че Дария е разбила сърцето ти?
Той кимва.
– А къде беше ти, когато ураганът връхлетя?
Челюстта на Самсон се стяга, сякаш не иска да съживи този спомен. Взира се ръцете ни, докато говори:
– Баща ми ме заведе в църквата. Много от обитателите на полуострова бяха потърсили там убежище, но гой не пожела да остане с мен. Искаше да е сигурен, че лодката е в безопасност, защото тя беше целият ни живот. Каза ми, че ще се върне, преди да се мръкне, но след онази нощ никога повече не го видях. – Вдига поглед към мен. – Исках да остана на полуострова, ала там всичко беше пометено след урагана. Беше трудно за едно тринайсетгодишно момче да се скрие някъде или да оцелее, затова се наложи да замина. Знаех, че ако кажех на някого, че баща ми е изчезнал, щяха да ме изпратят в дом за сираци, затова прекарах следващите няколко години, опитвайки се да бъда невидим. Накрая започнах да работя заедно с един приятел в Галвестън, като вършех всякаква работа, като например косене на хорските дворове. Това беше мъжът, когото видя в ресторанта. Бяхме млади и извършихме доста глупости. И накрая ни заловиха.