Нима той сериозно го мисли?
Наистина ли имаше нахалството да заяви, че ме е отгледал?
Мятам му свиреп поглед и слагам ръка върху дръжката на вратата.
– Ти изобщо не си отгледал дъщеря. Ако някой лъже в тази история, това си ти.
Отварям вратата и слизам от колата му. Няма начин да остана затворена с него през целия път обратно до полуостров Боливар.
– Връщай се в колата, Бея
– Не. Ще се обадя на Сара да дойде да ме вземе.
Сядам на тротоара до колата. Баща ми излиза от колата, докато вадя телефона си. Изригва чакъла и сочи към колата.
– Качвай се. Ще те закарам у дома.
Изтривам сълзите от очите си, след като набирам номера на Сара.
– Няма да се кача в твоята кола. Сега можеш да тръгваш.
Той не си тръгва. Сара се съгласява да дойде да ме вземе, но баща ми търпеливо чака в колата си, докато тя не пристига.
28
Беше мъчителна седмица, без новини от Самсон. Никакви. Два пъти се опитах да го посетя, но сега той отказва да ме види.
Нямам абсолютно никакъв начин да общувам с него. Имам единствено спомените за времето, прекарано заедно, но се боя, че те ще започнат да избледняват, ако поне не чуя гласа му.
Наистина ли от мен се очаква просто да продължа с живота си? Да забравя за него? Да отида в колеж, сякаш не благодарение на него през това лято се превърнах в напълно различна, по-добра версия на самата себе си?
Престанах да говоря за Самсон с хората в тази къща. Дори не желая името му да се споменава, защото това само води до спорове. През цялата седмица почти не излязох от стаята си. Запълвам дните си с тъпи телевизионни шоута и посещения в къщата на Марджъри. Тя е единственият човек, с когото мога да говоря за него. Единствено тя е на моя страна.
През цялата седмица редувам двете тениски, които бяха в раницата на Самсон, но те вече не миришат на него. Сега миришат на мен, затова съм се сгушила до раницата му и гледам някакво английско състезание по сладкарство и лекарство.
Не знам какво да правя с вещите му. Съмнявам се, че той държи на тоалетните принадлежности, а в раницата няма нищо ценно, освен стиховете, които баща му е написал до него. Но не искам да ги дам на Марджъри да му ги предаде, защото имам чувството, че това е последната нишка, която ме свързва с него.
Може би един ден ще бъдат единственото извинение да го заставя да говори с мен.
По някое време ще се наложи да продължа. Знам го, но докато аз все още съм тук, а той все още е в ареста, не мога да се съсредоточа върху нищо друго.
Нагласям раницата, за да я използвам отчасти като възглавница, но нещо твърдо боде слепоочието ми. Отварям я, за да видя дали не съм пропуснала някой предмет, но не виждам нищо. Обхождам с длан вътрешната страна на раницата и напипвам цип, който не съм забелязала преди.
Веднага сядам в леглото и дърпам ципа. Изваждам малък бележник с твърди корици, дълъг само десетина сантиметра. Разтварям го и откривам дълъг списък с имена и адреси, приличащ на някои от онези списъци за покупки.
Прелиствам няколко страници, без да разбирам нищо от написаното. Но тогава попадам на страница с името и адреса на Марджъри.
Марджъри Нейпълс
Дата на престой 4 февруари 2015 г. до 8 февруари 2015 г.
Изядена храна за 15 долара.
Поправен покрив. Сменени две парчета от дървената обшивка на северната страна на къщата, повредени от вятъра.
Следват още няколко имена и адреси след името на Марджъри, но аз трябва да разбера значението на датите. Вземам телефона си и ѝ се обаждам.
– Ало?
– Здравей, Бея е. Имам един кратък въпрос. Означават ли нещо за теб датите 4 февруари и 8 февруари тази година?
Марджъри се замисля за миг.
– Почти съм сигурна, че през тези дни бях в болницата заради инфаркта. Защо?
– Просто открих нещо в раницата на Самсон. Ще ти го донеса по-късно, за да го дадеш на Кевин.
Казах ѝ дочуване, затворих и започнах да преглеждам останалите бележки. Най-често срещаният адрес е този на съседната къща на Дейвид Силвър. Има записани няколко дати.
Повечето от тях са от месец март до миналата седмица. Под името Дейвид са изброени поправките.
Затягане на няколко разхлабени летви към парапета на балкона на спалнята. Смяна на изгорял бушон в електрическото табло. Отстраняване на теч в тръбата към външния душ.
Списъкът продължава. Има странни дейности, които Самсон бе вършил за хората, колко са му платили за всяка работа, което обяснява защо понякога той имаше пари за такива неща като вечери и татуировки. Има още и списъци на хора, за които той бе работил безплатно.