– Ти си прекарал деветнайсет години като напълно незаинтересован баща. Точно тази вечер хич не съм в настроение да ти позволя най-после да се интересуваш от мен. Моля те, просто излез и ме остави сама.
Толкова много неща преминават в очите на баща ми в този момент. Тъга. Съжаление. Съпричастие. Но аз не позволявам на нито едно от неговите чувства да засегне моите. Взирам се твърдо и непоколебимо в него, докато той най-после кимва и напуска спалнята ми.
Затварям вратата.
Рухвам на леглото и притискам към гърдите си бележника на Самсон.
За тях този бележник може да е списък на хората, към които е прегрешил на този полуостров, но за мен това е още едно доказателство, че намеренията му са били добри. Опитал се е да постъпи правилно с непозволени средства.
Отново прелиствам бележника, четейки всяка страница, докосвайки думите с върха на пръста си, докато проследявам небрежния му почерк. Чета адреса на всяко място, където е отсядал. Половината от страниците в бележника са изпълнени с неговия почерк. На места е накъсан и нечетлив, сякаш е писал набързо и е затварял бележника, преди да го заловят.
Стигам до края на бележника и се спирам на една страница, която е различна от останалите. Различна е заради моето име, изписано най-горе.
Отново притискам бележника към гърдите си и затварям очи. Написаното от него е кратко, но това беше моето име.
Вдишвам и издишвам бавно няколко пъти, докато пулсът ми се успокои. Чак тогава повдигам бележника от гърдите си и прочитам думите му:
Бея,
Моят баща веднъж ми каза, че любовта е като водата. Тя може да бъде спокойна. Бушуваща. Заплашителна. Утешителна.
Водата може да бъде много неща, но въпреки многобройните си форми тя винаги остава вода.
Ти си моята вода.
Мисля, че може би аз съм твоята.
Ако ти четеш тези редове, това означава, че аз съм се изпарил.
Но не означава, че и ти също трябва да се изпариш.
Залей като потоп целия проклет свят, Бея.
Това е последното, което е записал в бележника. Сякаш се е страхувал, че ще го арестуват, преди да може да се сбогува с мен.
Чета писмото няколко пъти, а сълзите ми капят по страницата. Това е Самсон. Не ме е грижа какво вярват всички останали. Той е човекът, за когото ще се държа до деня, в който го освободят.
Това е причината, заради която отказвам да замина. Той се нуждае от помощта ми. Аз съм всичко, което той има. Няма начин да си тръгна и да го зарежа точно сега. Егоистично е да напусна този град, преди да узная каква ще бъде съдбата му. Той смята, че ми прави услуга, но няма представа какво ми причинява неговото решение. Ако знаеше, щеше да ме умолява да остана.
На вратата тихо се почуква.
– Бея, може ли да вляза?
Сара надниква, но аз не съм в настроение да споря. Дори не съм сигурна дали имам сили да го кажа на глас. Само стискам бележника с неговите думи до гърдите си и се обръщам с лице към стената.
Сара се покатерва на леглото и ме прегръща изотзад.
Нищо не казва. Просто безмълвно се вживява в ролята си на по-голямата сестра и остава с мен, докато заспя.
29
Изгревът е единственото, което ми носи покой в този момент от живота ми.
Чакам го на балкона от пет часа тази сутрин. Сънят бяга от очите ми. И как да спя след всичко преживяно през последната седмица?
Всеки път щом затворя очи, виждам как Самсон си тръгва от мен, без да погледне назад. Искам да си припомня всички онези мигове, когато ме е гледал с надежда, възторг и плам. Но виждам само последния момент, когато ме оставя разплакана и сама.
Боя се, че така ще го запомня, а не такова исках да бъде нашето сбогуване. Убедена съм, че мога да го накарам да размисли. Вярвам, че мога да му помогна.
Днес имам насрочено интервю за работа в една пекарна на полуострова. Възнамерявам да спестявам всяка стотинка, за да му помогна. Знам, че той не желае това, но е най-малкото, което мога да направя, за да му се отплатя за всичко, което той донесе в живота ми през това лято. Това със сигурност ще породи напрежение и спорове между баща ми и мен, докато живея в тази къща с него. Той мисли, че е абсурдно да не замина за Пенсилвания. А аз мисля, че той се държи абсурдно, като очаква да изоставя човек, който си няма абсолютно никого на този свят. Малцина хора познават самотата като нас двамата със Самсон.
Също така не проумявам как баща ми очаква просто да започна живота си отначало за втори път през това лято. Нямам сили и енергия за ново начало. Чувствам се напълно изцедена.