– Нямах представа каква майка е била тя, Бея. Снощи Сара ми разказа някои неща, които си споделила с нея, и аз просто... – Гласът му се разтреперва, сякаш се бори с напиращите сълзи. – Сгреших с толкова много неща. Нямам извинение. Ти имаш пълното право да си обидена и изпълнена с неприязън. Трябваше много по-упорито да се боря, за да те опозная. Трябваше много по-упорито да се боря, за да прекарвам повече време с теб.
Баща ми взема фотоалбума от ръцете ми и го оставя на стола до него. Извръща се към мен със смутено изражение.
– Имам чувството, че това, което ти правиш – позволяваш на това момче да определя бъдещето ти, – е по моя вина, защото никога не съм бил пример за теб. Но въпреки това ти си се превърнала в невероятна личност и това не се дължи на мен. Дължи се на теб. Ти си борец, затова е съвсем естествено да останеш и да се бориш за Самсон. Може би защото виждаш в него толкова много от самата себе си. Но ако той не е този, за когото ти го мислиш? Ако вземаш погрешно решение?
– Но ако той е точно този, за когото го мисля?
Баща ми взема дясната ми ръка и я стиска между двете си ръце. Изглежда толкова искрен, докато се взира в мен с такава неподправена прямота.
– Ако Самсон е човекът, за когото ти го смяташ, какво мислиш, че би искал за теб? Мислиш ли, че би пожелал да се откажеш от всичко, за което усилено си се трудила?
Отмествам очи от баща ми към изгрева. Всичките ми чувства са заседнали в гърлото.
– Обичам те, Бея. Достатъчно, за да призная, че си била предадена от прекалено много хора в живота си. Аз съм един от тях. Единственият човек, който някога е бил напълно лоялен с теб, си самата ти. Правиш си лоша услуга, като сега не поставяш себе си на първо място.
Накланям се напред и обхващам главата си с ръце. Стисвам очи. Знам, че това иска Самсон – да поставя себе си преди него. Аз просто не желая той да иска това за мен.
Баща ми ме погалва с ръка по гърба и чувството е толкова успокояващо, че се навеждам към него и го обвивам ръце. Той също ме прегръща и нежно отпуска ръка на главата ми.
– Знам, че боли – прошепва. – Искам да можех да отнема тази болка от теб.
Това боли. Това е адски жестоко. Това не е справедливо. Най-накрая имам нещо хубаво в живота си, а сега съм принудена да се откажа от него.
Обаче те са прави. Всички са прави. Освен мен. Трябва да поставя себе си на първо място. Това съм правила винаги и то винаги ми е помагало.
Мисля за писмото, което Самсон ми е написал, и за последния ред, който грабна сърцето ми.
Залей като потоп целия проклет свят, Бея.
Вдишвам дълбоко соления сутрешен въздух. Знам, че не ми остава още много време, за да му се наслаждавам, преди да замина за Пенсилвания.
– Ще се грижиш ли за Пепър Джак Чийз, след като замина? Баща ми въздъхва с облекчение.
– Разбира се, че ще се грижа. – Целува ме нежно по косата. – Обичам те, Бея.
Има толкова много истина в думите му, че за пръв път си позволявам да му повярвам.
Това е моментът, в който се отърсвам от всичко. От всяко едно нещо в моето детство, което тежеше като олово в сърцето ми.
Освобождавам се от гнева към баща ми.
Дори се освобождавам от гнева към майка ми.
Единственото, в което ще се вкопча оттук нататък, са хубавите неща.
Може би в края на това лято Самсон няма да е до мен, но ще имам нещо, което нямах, когато дойдох тук.
Семейство.
30
Моята съквартирантка е момиче от Лос Анджелис. Казва се Сиера. Разбираме се добре, но аз се старая да се съсредоточа върху училището и волейбола, затова не се виждам с нея извън стаята на общежитието. С изключение на часовете, когато и двете сме тук, за да подготвяме домашните си или да спим, аз не я виждам много. Странно е, че през цялото лято живях в стая срещу тази на Сара, а я виждах много по-често, отколкото момичето, с което сега живея в една и съща стая.
Сара ми липсва, макар че всеки ден си пишем. Както и аз и баща ми.
Но никой от нас не споменава Самсон. Не и от онази сутрин, когато реших да дойда в Пенсилвания. Исках всички да вярват, че съм продължила напред с живота си, но не съм сигурна как да го направя. През цялото време мисля за него. Случва се да видя или чуя нещо и изпитвам непреодолима нужда да го споделя със Самсон. Но не мога, защото той се е постарал да прекъсне всички начини на общуване, които бих могла да имам с него.
Написах му едно писмо, което ми бе върнато. Цял следобед плаках, но след това реших, че повече няма да му пиша.
Изслушването му в съда е било тази сутрин. Имайки предвид всички обвинения, го очакват няколко години затвор. Цяла сутрин чакам на телефона обаждане от Кевин.