Това е всичко, което правя. Взирам се в телефона. Чакам. Накрая ми писва и набирам номера на Кевин. Знам, че той обеща да ми се обади веднага след като произнесат присъдата на Самсон, но може би е бил задържан. Поглеждам зад гърба си, за да се уверя, че Сиера все още е под душа, и после се изправям на леглото, когато Кевин отговаря.
– Тъкмо смятах да ти се обадя.
– Какво стана?
Кевин въздъхва и аз долавям тежестта на присъдата на Самсон в тази въздишка.
– Добри новини и лоши новини. Успяхме да сведем обвинението за нахлуване с взлом в чужда собственост до обвинение в незаконно проникване. Но не отстъпват по обвинението в палеж, защото има записи от охранителните камери.
Обвивам плътно корема си с ръка.
– Колко дълго, Кевин?
– Шест години. Но навярно ще лежи четири.
Притискам ръка към челото си и главата ми клюмва ниско върху гърдите.
– Защо толкова дълго? Това е прекалено много.
– Можеше да бъде много по-зле. Само заради палежа го заплашваше присъда от десет години. Ако не беше нарушил условното си освобождаване в миналото, навярно щяха да му дадат много по-лека присъда. Но това не е първото му престъпление, Бея.
– Но ти обясни ли на съдията защо е нарушил условното си освобождаване? Не е имал пари. Как очакват човек да плати таксите7, когато няма никакви пари?
– Знам, че това не са новините, на които се надяваше, но можеше да бъде и по-лошо.
Толкова съм разстроена. Наистина не мислех, че ще го осъдят на толкова много години.
– Изнасилваните получават по-малки присъди от него. Какво не е наред с правосъдната ни система?
– Всичко. Ти си в колеж. Може би трябва да станеш адвокат и да сториш нещо за това.
Може би ще го направя. Още не съм записала коя специалност ще изучавам и нищо не ме вбесява повече от мисълта за всички хора, които изпадат през ситото на социалната система.
– В кой затвор го изпращат?
– Хънтсвил, Тексас.
– Имаш ли имейл адреса му?
Долавям колебанието на Кевин по телефона.
– Той не иска посетители. Нито имейли. Моето име е единственото в списъка му за посетители, освен това на майка ми.
Предполагах го. Самсон щеше да упорства до деня на освобождаването си.
– Ще ти се обаждам всеки месец, докато не го освободят. Но моля те, позвъни ми, ако има някакви промени или условно го освободят по-рано. При всички случаи. Дори и ако го преместят в друг затвор.
– Мога ли да ти дам един съвет, Бея?
Обръщам очи към тавана в очакване на поредната лекция от човек, който изобщо не познава Самсон.
– Ако беше моя дъщеря, щях да ти кажа да продължиш напред. Влагаш прекалено много усилия в този млад мъж, а никой не го познава достатъчно добре, за да знае дали заслужава тази твоя енергия.
– Ами ако Самсон беше твой син? – питам го. – Би ли искал всички да му обърнат гръб?
Кевин въздъхва, преди да отговори:
– Права си. Предполагам, че ще се чуем следващия месец.
Той приключва разговора. Оставям телефона на скрина, чувствайки се напълно разочарована. Безпомощна.
– Имаш гадже в затвора?
Извръщам се рязко при звука от гласа на Сиера. Първият ми инстинкт е да я излъжа, защото винаги съм правила това. Крия истината от всички наоколо. Но не мисля, че повече искам да бъда такъв човек.
– Не, той не ми е гадже. Просто някой, за когото ме е грижа.
Сиера се извръща към огледалото и вдига една блуза пред гърдите си.
– Добре. Защото довечера има купон и аз искам да дойдеш. Ще има много момчета. – Захвърля блузата и взема друга. – И момичета също, ако ги предпочиташ.
Втренчвам се в Сиера, докато тя се гледа в огледалото. В очите ѝ блести вълнение, няма следи от тежко минало. Точно такава искам да бъда в момента. Момиче, което очаква с нетърпение забавните страни на студентския живот и не е обременено с неща, които е трябвало да преодолее, за да дойде тук.
Не беше честно от моя страна да се забавлявам, докато Самсон е заключен зад решетките, затова, откакто пристигнах в студентското градче, само уча, играя волейбол и търся начини как да се измъкнат хора от затвора.
Никакви сълзи и страдания няма да променят съдбата на Самсон. И въпреки че той е прекъснал всякаква връзка с мен, разбирам защо го прави. Той знае, че ще мисля прекалено много и ще се тревожа за него, ако продължим да общуваме. Не мога да му се сърдя за това.
А след като не мога да му се сърдя, как се предполага, че ще го забравя?
Обаче никой няма да промени решението на Самсон. Сигурна съм, защото ако ролите бяха разменени, щях да искам същите неща, които той иска за мен.
С цялото си сърце и душа разбирам намеренията му. Как би реагирал той, ако научеше, че прекарвам цялото си време в колежа потисната и самотна, каквато бях в гимназията?