Щеше да бъде толкова разочарован, че съм прахосала всичките тези години.
Мога да избирам да продължа по самотния път на една надежда, която може би никога няма да се осъществи, или да се опитам да разбера коя съм, докато съм в колежа.
Каква своя версия да избера, докато съм тук?
Прокарвам показалците си под очите. Изпълват ме толкова много емоции, но най-вече защото имам чувството, че трябва действително да се освободя от Самсон в този момент, иначе той ще тежи на раменете ми през следващите няколко години от живота ми. А аз не искам това. Нито пък той.
– Леле! – възкликва Сиера, завъртайки се, за да ме погледне. – Не исках да те разстройвам. Ако искаш, можеш да не идваш.
Усмихвам ѝ се.
– Не, искам да дойда. Искам да отида на купон с теб. Мисля, че мога да бъда забавна.
Сиера прехапва долната си устна, сякаш моите думи я бяха натъжили.
– Разбира се, че си забавна, Бея. Ето. – Хвърля ми блузата, която държи. – Този цвят ще стои по-добре на теб.
Изправям се и притискам блузата към гърдите си. Поглеждам отражението си в огледалото. Усещам тъгата вътре в мен, но не я откривам по лицето си. Винаги съм умеела добре да прикривам чувствата си.
– Искаш ли да те гримирам? – пита моята съквартирантка.
– Да – кимвам. – С удоволствие.
Сиера се връща в банята. Поглеждам към стената до вратата, където виси снимката на майка Тереза, която окачих там в деня, когато пристигнах.
Чудя се каква своя версия би избрала моята майка, ако не бяха нейните зависимости? Иска ми се да бях опознала онази версия.
В знак на почит към паметта ѝ това е версията, която избирам да ми липсва. Личността, в която никога не бе имала шанс да се превърне.
Целувам върховете на пръстите си и ги притискам към снимката, преди да вляза в банята.
Сиера подрежда гримовете. Когато се запознах с нея, си обещах да не я съдя прибързано и да не ѝ лепвам етикета „момиче от съблекалнята“, както едва не постъпих със Сара. Няма значение каква е била Сиера в гимназията или каква съм била аз. Всички ние сме много повече, отколкото нашето поведение в миналото, добро или лошо.
Повече не желая да бъда онази версия на себе си, която съди хората, преди да ги приеме. Аз въплъщавах в себе си всички онези видове поведения, които заклеймявах.
Сиера поглежда отражението ми в огледалото и се усмихва, сякаш е също толкова развълнувана, че ще ме разкраси, колкото би била Сара на нейно място.
Аз също ѝ се усмихвам и се преструвам, че съм не по-малко развълнувана.
Ако се налага, ще се преструвам през цялата тази година. Толкова ще се усмихвам, че накрая фалшивата ми усмивка ще стане истинска.
31
Есента на 2019 г.
Днешният ден има всички изгледи да бъде идеален. Октомври е и слънцето грее, но е достатъчно хладно, защото вече два часа седя върху капака на колата си и не съм проляла нито капка пот.
Ала въпреки обещаващото начало, всичко може да завърши с жестоко разочарование. Нямам представа.
Как ще реагира Самсон, когато излезе през онези врати?
Кой ще бъде той?
В какъв човек се е превърнал!
Има едно изречение от Мая Анджелоу, което ми напомня за настоящата ситуация. Когато хората ти покажат какви са, повярвай им първия път.
Толкова силно съм се вкопчила в тази мисъл, че все едно е издълбана върху костите ми. Винаги се връщам към нея, когато започвам да се съмнявам, защото искам да вярвам, че през лятото, което прекарах със Самсон, той беше истинският Самсон. Искам да вярвам, че той се надява да го чакам толкова силно, колкото аз се надявам, че той иска да съм тук.
Но дори и да не ме иска, мисля, че е изминало достатъчно време, за да зараснат счупените кости в сърцето ми. Въпреки това все още има пукнатини по тях. Понякога ме болят. Най-вече късно през нощта и тогава не мога да заспя.
Изминали са повече от четири години от последния път, когато го видях. Моите мисли са разклонени на две – мисли за Самсон и мисли, които не включват Самсон. Но не съм сигурна дали е, защото се опитвам да се защитя от това, което евентуално днес може да се случи, или защото Самсон наистина е бил само една краткотрайна лятна свалка в живот, изпълнен с други сезони.
Това е най-лошият завършек, който мога да си представя – че всички наши споделени моменти, които имат толкова траен отпечатък върху мен, изобщо не са били от значение за него.
Обмислях дали да си спестя евентуалното неловко положение. Той може да ме види да чакам и едва да си спомни за мен. Или по-лошо – може да изпита съжаление към момичето, което след толкова време все още е влюбено в него.