Но аз го разбирам. Той се нуждае от това. Години на терапия се свеждат до едно плуване.
Той най-после се връща и се отпуска до мен на пясъка. Целият е мокър и диша тежко, но изглежда доволен. Докато пътувахме до тук, той почти не проговори, но и аз не му задавах много въпроси. Толкова дълго е бил откъснат от всичко, което е обичал, че искам да му дам време да се потопи в този свят, преди да го засипя с въпроси за последните няколко години.
Той поглежда зад нас.
– Някой живее ли в къщата на Марджъри?
– Не.
Пита ме, защото е очевидно, че никой не е поддържал къщата, откакто е останала празна. На покрива липсват няколко плочи. Трева е избуяла около бетонната основа.
Марджъри почина през март и предполагам, че Кевин скоро ще я обяви за продан. Беше ми много мъчно, задето Самсон не можа да присъства на погребението. Знам, че Марджъри означаваше много за него. Тя дори го бе посетила няколко пъти, преди да почине.
Самсон се измества, така че сега лежи върху пясъка, главата му е в скута ми. Взира се в мен с умиротворено изражение. Прокарвам пръсти през мократа му коса и му се усмихвам.
– Къде е Пепър Джак Чийз? – пита той.
Кимвам към нашата къща.
– Вече е домашно куче. Двамата с баща ми много се сближиха.
– А какво става между теб и баща ти?
– Ние също се сближихме – усмихвам се. – Той е страхотен.
Самсон повдига ръката ми до устата си и я целува. После я обхваща с двете си ръце и притиска дланта ми към гърдите си, като я задържа там.
Още щом го видях днес, усетих, че всичко помежду ни е както преди. Все едно не сме се разделяли дори за минута. Нямам представа какво ни готви утрото, но всичко, което искам, е събрано в този миг.
– Изглеждаш различна – отбелязва той. – По-добре. По-щастлива.
– Такава съм. – Усещам под дланта си ударите на сърцето му. – Няма да те лъжа, в началото ти бях много ядосана, но ти беше прав. Беше за добро. Иначе никога нямаше да си тръгна.
– Беше ужасно – признава той, но се усмихва. – Истинско мъчение. Не мога да ти кажа колко пъти за малко да се огъна и да помоля Кевин да ми даде адреса ти.
Разсмивам се.
– Радвам се, че си мислил за мен.
– Всяка минута – уверено изрича той. Вдига ръка и докосва бузата ми. Притискам лице към дланта му. – Може ли да ти задам един личен въпрос?
Кимвам.
– Излизала ли си на срещи с други момчета?
Примигвам два пъти. Очаквах той да ме попита това, но може би не чак толкова скоро.
Самсон се повдига на ръката си и застава лице в лице с мен. Протяга се зад гърба ми и успокояващо притиска ръка към тила ми.
– Питам, защото се надявам отговорът да е „да“.
– Ти се надяваш да съм излизала с други мъже?
Той свива рамене.
– Не казвам, че няма да ревнувам. Просто се надявам, че ти наистина си се забавлявала в колежа и не си превърнала стаята си в общежитието в затворническа килия.
– Излизах на срещи – признавам аз. – Имах дори гадже в трети курс.
– Готин ли беше?
– Да – кимвам. – Но не беше ти. – Накланям се напред и нежно го целувам. – Имах приятели. Излизах и се забавлявах. Имах добри оценки. Дори обикнах волейболния си отбор. Ние бяхме дяволски добри.
Самсон се ухилва, после отново отпуска глава върху коленете ми.
– Добре. В такъв случай не съжалявам за решението си.
– Добре.
– Как е Сара? Двамата с Маркос още ли са заедно?
– Да, миналата година се ожениха. Тя е бременна в четвъртия месец.
– Радвам се за тях. Надявах се, че помежду им ще се получи. А какво става с неговата модна линия дрехи? Постигна ли успех?
Соча към къщата надолу по плажа. Самсон се повдига на лакти, за да види къде показвам.
– Това е тяхната къща. Едва преди шест месеца довършиха строежа.
– Онази жълтата?
– Аха.
– По дяволите!
– Да, модната линия върви добре. Той има много последователи в тикток8, което даде голям тласък на продажбите.
Самсон клати глава.
– Тикток?
Засмивам се.
– По-късно ще ти покажа, когато се сдобиеш с нов телефон.
– О, как се преобръщат нещата – отбелязва той. Придвижва се, така че отново седи до мен. Изтръсква пясъка от себе си. – Може ли да ги видим?
– Сара и Маркос? Сега ли?
– Не в тази секунда. Искам повече време насаме с теб, за да наваксам за раздялата. Също бих желал да се видя с баща ти. Дължа му едно извинение или може би десет.