Самсон забързано издишва и здраво ме притиска в прегръдките си. Но не му позволявам да останем дълго прегърнати, защото нямам търпение да намерим ключа. Сграбчвам ръката му и го повличам по-надалече от брега.
– Хайде, искам да видя къщата ти.
Намираме ключа точно там, където Кевин каза, че го е оставил. Ръцете на Самсон треперят, докато се опитва да пъхне ключа в ключалката на вратата. Спира за миг и притиска длани към рамката.
– Това не може да е истина – прошепва.
Когато влизаме, вътре е тъмно, но мога да видя слоя прах по подовете, преди той да включи осветлението. Мястото мирише на мухъл и сол. Но като познавам Самсон, не се съмнявам, че до утре тази миризма ще е изчезнала.
Той докосва всичко, докато обикаляме къщата. Шкафовете, стените, дръжките на вратите; всичките мебели на Марджъри все още са тук. Не пропуска нито една стая и във всяка една въздиша, като че ли още не може да повярва, че това се случва в неговия живот.
Аз също не мога да повярвам.
Накрая Самсон отваря вратата към стълбището, водещо към покрива. Следвам го нагоре по стъпалата и до самия покрив, където той сяда. Протяга крака и потупва мястото между тях, за да ми даде знак да се настаня там.
Отпускам се на покрива и се облягам на рамото на Самсон. Той обвива ръце около мен и усещането е толкова красиво, колкото и гледката от тук. Затварям очи, защото толкова силно ми липсваха чувствата, които изпитвам към него. Повече, отколкото съм подозирала.
Толкова дълго се опитвах да ги потисна, че вече бях започнала да се страхувам, че никога повече няма да ги изпитам. Но чувствата никога не бяха изчезвали. Никога не си бяха отишли. Аз просто ги бях приспала, за да не ме боли толкова силно.
От време на време Самсон поклаща глава в знак на пълно недоверие. Знаех, че е мълчалив, още откакто го срещнах, но той никога досега не е бил толкова безмълвен с мен. Реакцията му ми харесва. Харесва ми да бъда свидетел на промяната в живота му към по-добро, извършваща се буквално пред очите ми.
Виж ни само. Две самотни хлапета, промушили се през пролуките, но после изкатерили се отново чак до покрива на света.
Самсон докосва лицето ми и навежда главата ми назад, така че да го виждам. Гледа ме по същия начин, както толкова много пъти го бях виждала да ме гледа през онова лято – все едно че аз съм най-интересното нещо на този полуостров.
Целува ме, после свежда глава и притиска устни към рамото ми. Задържа за кратко устата си върху кожата ми, сякаш да си навакса за годините, през които не е можел да ме целува там.
– Обичам те.
Тези две думи са само шепот до кожата ми, но са достатъчно мощни, за да почувствам, че всички кости в сърцето ми са напълно здрави.
Облягам глава на рамото му и поглеждам към водата.
– Аз също те обичам, Самсон.
БЛАГОДАРНОСТИ
Искам да благодаря на малката си сестра Мърфи Рей, която преди години нарисува корицата на тази книга. Гледах я през цялото време, очаквайки възможност да напиша история, която да отговаря на посланието, скрито в корицата. Толкова си добра във всичко, което вършиш, заради което така силно те обичам!
Не мога да не отдам дължимото на моите най-ранни читатели. Уаноу Файт, Ерика Русиков, Глория Грийн, Тасара Вега, Карен Лоусън, Мери Блалок, Талон Смит, Ешли Тейлър, Сюзън Росман, Кели Гарсия, Стефани Коен, Ерика Рамирес, Лорън Ливайн, Кейти Пикет Дел Ре, Рейсена Макконъл, Глория Ландавазо, Манди Миглейсио и Джен Бенандо.
Искам да изтъкна огромната си благодарност към Ан Джанет и Емили Гуер за компетентната помощ.
Тази книга премина през цяла поредица от редактори, като всички от тях поеха различни етапи от създаването ѝ. Ако откриете грешки в нея, вината за тях е изцяло моя. Продължих да пиша дълго след като те бяха приключили с редактирането. Изключително съм благодарна на Мърфи Рей, Линдзи Фабер, Ели Маклъв и Вирджиния Тес Кери за оформлението на тази книга. И на Алиша Гарсия за чудесното форматиране.
Благодаря също и на Сошъл Бътерфлай и Джен Уотсън за вашето желание винаги да бъдете максимално полезни за авторите ви и за книгите, които представлявате.
На Ариел Стюарт и Кристин Дюър. Тези две дами са забележителни и аз съм щастлива, че вие винаги ме подкрепяте и сте до мен, дори и когато не сте длъжни.
Благодаря на всеки един от „Дистел, Годрич и Бърет“ за всеотдайната ви подкрепа, окуражаването и добросъвестната работа върху всяка една от моите книги.
Задължена съм на целия екип на „Монтлейк Пъблишинг“, тъй като ми даде възможността да се радвам на свободата да бъда независим автор и едновременно с това да бъда част от вашия списък от преуспяващи писатели. Няма нищо по-добро от това да съм обкръжена от екип, който винаги е готов да ме окуражава да описвам това, което чувствам.