— Моят баща ме смята за мъртъв. По дяволите, Топчия, и аз се смятах за мъртъв.
И внезапно, ей така, споменът изплува парещ и отчетлив — Гринуди се врязва в тях, две остриета и четирима мъже, а Гавин вижда, че няма как да спаси Кип от бъркотията на ръце и удари… освен ако не завърти това острие към собствените си гърди.
„Какво ме прихвана?! О, Карис, дали го направих, за да има поне една моя постъпка, с която да се гордееш?“
Но от мисълта за Карис болеше твърде силно. Тя беше средоточие на цветове в посивял свят.
А собственият му баща искаше само да се сдобие с кинжала… който се бе превърнал в мускет-меч. Ножът на Заслепителя, така го нарече Андрос. Едно е да се питаш дали баща ти цени златото или положението си повече от тебе. Всеки син на богат и могъщ мъж таи този страх, но баща му да поиска да го убие заради някакъв нож? Собственият му баща?
— Момчето! — изтърси Гавин. — Къде е?
— Хвърлих го зад борда. Дар за Зури. Сега сме квит с нея. — Топчията се ухили неприятно. — Е, колко да искам, малки Гайл? В името на петте ада, как да ти викам сега? Дазен ли? Все едно говоря с призрак.
— Наричай ме Гавин. По-лесно е. И можеш да поискаш какъвто откуп ти скимне. Колкото по-потресаващ, толкова по-добре. Той ще протака, докато прати шпиони да потвърдят, че си ме спипал. Истината е, че ще гледа да оплеска работата, за да ме убиеш, та той да те подгони след това. Ще те изкара кръвопиец, за да няма никаква вина, че си ме убил. Топчия, той не ме иска.
Капитанът се усмихна до ушите, сякаш хареса предизвикателството, но след миг маската отново се върна на лицето му.
— Е, щом той те иска колкото и пъпки под гащите си, за какво му е на Топчията да те кътка толкова наблизо до своите радващи съкровища?
Ха сега де… Но меденият език на Гавин вече си вършеше работата.
— Ако ме убиеш, му даваш възможност да зареже преструвките, че се опитва да ме откупи. Значи изобщо няма да натовари кораб със скъпоценности. Просто ще изпрати бойните кораби.
Топчията се озъби. Скочи на фалшборда, хвана се за едно от въжетата на такелажа и се замисли.
— Голяма помощ си ми, няма що. — Пак плю в морето. — Тия ангарци са чудаци. Хранят робите на галерите си все едно са свободни хора. Нали видя? Направо се държат мило с тях. Най-свестните роби ги водят със себе си в пристанищата, гощават ги, дори им дават да се отбият в дом за наслади. Така губят по някого от време на време, ама всички роби има защо да се напъват. Като ги хранят добре, стават силни. Не могат да препълват кораба с товари, щото и много храна трябва да носят. Но ей тая малка галера може да пърха из Лазурното море двойно, че и тройно по-бързо от почти всички други кораби. Някои галеаси могат да ме гонят при добър вятър, но имам ли място за маневри, ще обърна срещу вятъра и ще ги изпреваря. С тоя кораб можеш и през Портите на Вечния мрак да минеш. Лек като коркова тапа и бърз като лястовица. Чуден пиратски кораб, ако успееш да грабнеш достатъчно стока. Хубаво малко корабче. И само четири въртящи се оръдийца и едно дългоцевно. Най-добрата галера с най-добрия екипаж в цялото море… — Топчията сниши гласа си до шепот. — И я мразя. Едно оръдие! Едно… Трябва да си поискам грамадния кораб на Паш Векио, как му беше името?
— „Гаргантюа“ ли? — подсети го Гавин.
— Същият!
— Може да е доста трудничко…
— Баща ти е Червения. По-богат е от Оролам. А ти си Призмата. И дърти курви ще направят девственици, за да те върнат.
— Аз потопих „Гаргантюа“. Преди битката в пристанището на Ру.
Топчията измъкна затъкнат под колана пистолет, вдигна петлето и опря оръжието в дясното око на Гавин. Очите му светнаха от кръвожаден бяс. Каквато и част от безумието му да беше преструвка, вече я нямаше. С голямо нежелание върна петлето на мястото му и каза:
— Тоя пленник много плещи. Върнете го на веслото, докато му мине.
5.
Тея и другите черногвардейци довършиха сутрешната си тренировка на високата кърмова палуба на „Скитник“. Слънцето вече се издигаше над хоризонта. Тя, Круксър и още петима новоприети от техния клас бяха на този кораб. Останалите бяха на друг кораб заедно с втората половина от оцелелите пълноправни черногвардейци. И макар неуморно да им напомняха, че още не са положили последните клетви и затова не са сред пълноправните, никой не облекчаваше упражненията заради тях. Круксър доблестно се стараеше да наподобява движенията, останалите новаци следваха примера му, доколкото можеха, и бъркаха сложните поредици от упражнения, които бяха виждали, но не и научили засега.
Командир Железни ръководеше тренировката и не обръщаше внимание на онези, които допускаха грешки. Легендарният боец поначало си беше неразгадаем, но през последната седмица това негово качество като че ли стигаше до крайност. Тея не знаеше дали упражненията (и плачевното им изпълнение от новаците) са поредният му педагогически похват, или предводителят на Черната гвардия просто не забелязва как се справят. По главата му бе набола остра четина и той я избърса с мокър парцал. След битката при Ру бе престанал да си бръсне главата и да я маже с масло. По-точно след Чудото на изстрела — молитва, разстояние от шест хиляди крачки и точно попадение в един новороден бог.