Мостът се рееше над водата точно докъдето стигаха вълните. Нямаше опори, жълтият и синият луксин образуваха решетка, която изглеждаше зелена. Мостът бе устоял на напора на морето стотици години, необходимата за направата му хроматургия може би вече не беше по силите дори на Гавин Гайл. Неведнъж бе служил като вълнолом за кораби, приклещени от бурите извън защитата на бреговите стени, и бе спасил живота на стотици хора.
Първото случайно отъркване на морския демон с моста разтресе цялата структура. Стотиците стоящи залитнаха, някои паднаха.
Колосалният демон се плъзна покрай гладкия луксин още десетина-двайсет крачки и намали скоростта, като че ли объркан от сблъсъка. Но смущението му не трая повече от миг — наоколо пак блъвнаха облаци пара. Главата се заби във вълните, морският демон се забърза към открито море, огромната опашка плесна във водата до Стеблото на лилията и вдигна гейзери по цялата му дължина.
А след това демонът отново зави.
— Кажете на Оръдейния остров да стрелят! — извика Бялата.
Островът бе в залива от другата страна на моста. Нямаше голям шанс топчиите да улучат оттам.
Но и малката вероятност да отвлекат вниманието на чудовището беше по-добра от нищо.
Първата кълверина стреля незабавно — хората там сигурно бяха чакали само заповедта. Само че трябваше да стрелят на хиляда крачки. Пропуснаха целта поне със сто. Другите пет оръдия на острова, които бяха обърнати в същата посока, изгърмяха поред, звуците закъсняваха спрямо ярките проблясъци и грохотът стигаше до кулата горе-долу в мига, когато виждаха водата, изхвърлена от гюлето. Никой не улучи. Най-близкият фонтан от пръски беше на петдесетина крачки от целта. Изобщо не разколебаха морския демон.
Топчиите презареждаха с пъргавина и сръчност, каквито се постигат само с неуморни упражнения. Но нямаше как да изстрелят навреме още един залп. Морският демон просто беше прекалено бърз.
А на Стеблото на лилията цареше хаос. Два коня се подплашиха и се завъртяха напряко на моста заедно с каруцата, която теглеха, като оставиха само тясна пролука, през която мъже и жени се провираха, за да стигнат до Големи Яспис. Хора прескачаха или се провираха под мятащите се, ритащи и хапещи коне.
Плътна тълпа напираше в паника към другия край на моста, хора падаха и други газеха по тях. Малцина щяха да избягат навреме.
— Карвър — рязко каза Бялата. — Тръгни веднага. Погрижете се за ранените и мъртвите. Ти си по-чевръст от мен, пък и аз трябва да видя как ще завърши това.
Лукслорд Черни се шмугна през вратата на балкона още преди тя да е изрекла последните думи.
Оставаха четиристотин крачки. Триста.
Бялата протегна ръка, сякаш можеше да спре морския демон само с волята си. Редеше трескави молитви.
Двеста крачки. Сто.
Втори тъмен силует се плъзна внезапно под моста откъм другата страна и титаничният сблъсък изхвърли струи вода на стотина стъпки нагоре. Морският демон бе подметнат във въздуха. Другото тъмно тяло — също грамадно, макар да изглеждаше малко до морския демон — го бе блъснало отдолу. И двете чудовища се стовариха във водата на няма и двайсетина крачки от Стеблото на лилията.
Инерцията запрати морския демон чак до моста, същинска водна стена се надигна и преля през тръбата му. Цялата постройка се разклати от напора… но издържа.
В гейзери от разпенена вода и издишан въздух се мярна черна опашка. Стовари се върху туловището на морския демон, после китът се стрелна в залива на Малки Яспис. Отдалечаваше се от моста.
— Кит! — ахна Бялата. — Това не беше ли…
— Кашалот, върховна владетелко — потвърди Джил. Той обичаше историите за тези морски бойци. — Черен великан. Дълъг е поне трийсет крачки, главата му е като таран. Никога не съм чувал за толкова голям кашалот.
— Не е имало кашалоти в Лазурното море от…
— Четири столетия. Откакто се затворили Портите на Вечния мрак. Макар че някои са били виждани още около век… Моля за прошка — сепна се Джил.
Тя не му обърна внимание. Всички гледаха в захлас. Морският демон явно беше зашеметен. Нажежената червенина на тялото му угасна до синьо и той потъна под вълните, но още докато повърхността се успокояваше след стълкновението, видяха как заревото освети водата и след секунди тя засъска.
Морският демон се завъртя и подгони кашалота.
— Казват, че този вид кит бил доста агресивен… — промърмори Бялата.
На четиристотин крачки от брега водата изригна отново от втория сблъсък между великаните.
Казваха, че в Лазурното море кашалотите били единствените естествени врагове на морските демони, които обаче ги били изтребили отдавна. Така изглеждаше досега.