— Огън на „три“! — извика Бен-хадад.
Щом чу „огън“, Феркуди стреля… преди някой да си е запушил ушите.
— Извинявайте, увлякох се…
И Бен-хадад натисна спусъка, трепна от втория оглушителен гърмеж и изпъшка:
— Сам си го изпросих, а уж те познавам.
— Презаредете — заповяда Круксър. — Пригответе си луксин.
Кип направи крачка към стъпалата, за да заеме защитна позиция, и едва не падна — покритата с оранжев луксин подметка се пързаляше. Уф… Лепкавото оранжево беше навсякъде по него, дори в косата му. Някой му подаде все още светещия оранжев факел и той притегли буца оранжево на дланта си, та тя да засмуче отворения оранжев луксин по тялото му. Махна почти всичко.
Провери припряно очилата си. Зелените бяха здрави, калъфът бе опазил останалите.
Ослуша се при стъпалата. Май дочуваше стоновете и пъшкането на ранени и умиращи, а много по-нагоре като че тропаха ботуши — още стражници от Бялата гвардия. След стрелбата всички знаеха къде е групата на Кип. Сега можеха да съберат силите си. Примката се стягаше.
— Къде сме? — попита той.
Насищаше се припряно със зелен луксин, смени очилата и притегли синьо от бял магически факел. Светлината на факлите вече отслабваше. Кип си знаеше, че утре ще го мъчат и многобройните натъртвания, и светлинна болест. Ако доживееше до утре.
— На първия етаж в кулата — обясни Бен-хадад. — Голямото фоайе трябва да е зад третата врата отляво.
— Откъде знаеш?
— Никога не съм се губил. Чак на осем години научих, че това се случва с другите хора.
— Къде ли отиде Железни? — намръщи се Кип. — Нали и той иска да се махне от кулата?
— Нямаме време — каза Круксър. — Да вървим.
Кип се подчини, но не можеше да се отърве от въпроса. Железни също бягаше оттук. Но не беше тръгнал към асансьора.
Значи знаеше, че има и друг път за бягство.
Нямаше как обаче да е сигурен в това. Може би Железни се беше отбил на друг етаж да вземе нещо. Може би беше намислил да се измъкне по-късно. Може би беше подлъгал някак Бялата гвардия и го бяха пуснали да излезе.
Тичаха в боен строй по празни коридори, стиснали оръжията си. Всички освен Кип бяха оплескани с кръв. Лявата ръка на Големия Лео висеше на превръзка, стъкмена наполовина от ивица плат, наполовина от луксин. Над лакътя вече се подуваше. Лошо счупване, но засега като че не го болеше прекалено силно.
Носът на Круксър кървеше, челото му беше порязано и от раната се стичаше кръв към устата. Феркуди бе притеглил подобие на бойна ръкавица около лявата си китка. Сигурно си беше разбил ставите на юмрука в нечие лице. Винсен се хилеше налудничаво. Носеше къс лък със стрела като огромна игла на тетивата. Тея избърса пръските кръв от лицето си, но изтри ръката си в сивата новобранска униформа, не в искрящото наметало. Сега го имаше метален оттенък, изобщо не приличаше на новобранско наметало. Може и да беше истинският му цвят, ако изобщо имаше такъв. Кип забеляза, че отзад има два кръга, които се припокриваха малко — черният върху белия като при лунно затъмнение.
— Знаят за наметалото — каза Тея. — Поне знаят достатъчно. Обясних им, докато ти беше в несвяст.
— Не съм съгласен, че знам достатъчно — възрази Бен-хадад. — Тепърва се сещам за толкова…
— Знаем достатъчно засега — прекъсна го Круксър. — Достатъчно, за да го използваме. Тея, мини напред.
Продължиха по коридора и факлите започнаха да мъждукат.
— Луксин! — прошепна Круксър.
Но всички имаха опит в притеглянето и заповедта беше излишна. Всеки поемаше колкото може повече луксин, преди факлите да угаснат.
Стигнаха до още една врата и Тея попита с жест: „Да огледам ли?“ Круксър кимна, тя побутна едната половина на двойната врата и погледна през пролуката с напълно почернелите си очи.
Остана така цяла минута, после се обърна.
— Петнайсетина, може и да са двайсетина. Наредени са в полукръг пред вратата. Всички имат мускети. Капан, от който няма измъкване.
Кип се умърлуши. Знаеше, че другите мислят същото като него. Не бяха изпреварили преследвачите. Щом стражниците долу в кулата знаеха, че те идват, значи се бяха погрижили за всички места, където можеха да ги хванат натясно. Значи ги причакваха и при Стъблото на лилията. Срещу такова числено надмощие и толкова мускети бойните умения и дарби на групата нямаха никакво значение.
— Мога да стана зелен голем — предложи Кип. — Веднъж го направих. И бях неуязвим за куршуми.
— А владееш ли се? — усъмни се Бен-хадад. — Различаваш ли приятели и врагове, когато си голем?
— Не — призна Кип неохотно.