— Тръгваме! — заповяда Круксър.
Още четири стрели профучаха по коридора и колчанът на Винсен се опразни.
Бен-хадад ги поведе през тясна врата. Видяха, че е катурнал огромно бюро, за да освободи пътя.
— Не го направих със сила. Лост и опора — обясни той.
Провираха се през малки свързани стаички, където нямаше никого. Излязоха в още един тесен коридор. Бен-хадад сочеше вратите.
— Капитане, оттук се стига обратно до онази, която ти завари залостена. Тази е за кухните, където има изход, но в тези часове от денонощието е стена. Така е във въртяща се кула.
Кип се бе убедил от собствен опит в баните какви неудобства поражда това.
— По този коридор се стига до още стаи за роби — посочи Бен-хадад, — нататък има врата, през която ще излезем встрани от засадата. Поне в първите секунди ще ги изненадаме. Е, ако искате да си опитаме късмета…
— Да го направим — настоя Тея. — Аз ще им привлека вниманието с моя малък фокус. Стрелят ли с мускетите от паника, стават уязвими, докато презаредят. Ще ги накарам да се обърнат на другата страна, а вие ще им се нахвърлите в гръб.
— Ние седмината срещу двайсетина стражници? — възкликна Бен-хадад. — Тея, ние сме добри бойци, но не знам дали ги превъзхождаме чак толкова…
— Защо обсъждаме? — учуди се Винсен. — Имаме командир.
— Така ли? — попита Големия Лео. — Вин, вече не сме в Черната гвардия. Може би трябва да решаваме всички заедно.
— Достатъчно — спря ги Круксър. — Трошач, убеден ли си?…
— Ако искаме да сме сигурни, преди да решим, свършено е с нас — отвърна Кип.
— Ама че си проклетник, Кип! — избухна Тея. — Не е добър момент за тези…
— Трошач — поправи я Круксър.
— Добре де, Трошач. Видях какво ти причиниха онези неща. Ако опиташ да погледнеш още една карта, може да те убие. Или да ти погълне ума за половин час. Искаш да тръгнем нагоре? Гос умря, за да слезем. Искаш да се върнем?
— Бялата е имала път за бягство. Входът сигурно е близо до нейните покои.
— Значи ще ни водиш на последния етаж? — попита слисано Феркуди.
— Казах ви, че ми трябва светлина, за да…
— Стига! — скастри ги Круксър. — Кип… Трошач, с тебе сме, защото ти вярваме. Ако някой се колебае, да се скрие някъде, докато всичко това свърши. Решавайте.
— Аз съм с вас — каза Тея съвсем тихо.
Примирена с неизбежната смърт. Готова беше да умре, за да докаже предаността си, но си оставаше убедена, че Кип греши. Никой не възрази, Феркуди само промърмори:
— Просто попитах, какво толкова?
— Да го направим — каза Круксър. — И… Трошач, следващия път, когато те попитам дали си сигурен… излъжи.
Кип си пое дъх. Уповаваха се на неговите догадки. Ако се заблуждаваше… Тогава всички щяха да умрат. Не че нямаше да ги сполети същата участ, ако се опитат да пробият през голямото фоайе.
Влязоха в следващ коридор.
— Оттук е към асансьора — посочи Бен-хадад и се обърна на другата страна. — Натам е стена, която ще стане незаключена врата след половин час. Кулата ще се завърти достатъчно, за да минем някак, след… може би десет, най-много петнайсет минути. Ще излезем отзад, но пак ще се натъкнем на онези в двора.
— Колко мръсници са успели да съберат в Бялата гвардия? — изсъска Тея.
— Петстотин осемдесет и двама — отговори ѝ Феркуди.
Всички се вторачиха в него. Въпросът си беше реторичен.
— Поне миналата седмица бяха толкова — уточни Феркуди. — Защо ме гледате така? Само аз ли се отбивам да прочета какво са доставили в кухните? — попита присмехулно.
— Феркуди, ти все ме смайваш… — каза Големия Лео.
— Че защо? Исках да проверя ще доставят ли тирейски портокали за пиршествата на Слънцеднев.
Кип не знаеше на какво да се чуди повече. Феркуди дори не си бе спомнил, че портокаловите горички са превзети от враговете преди месеци заедно с всичко останало в Тирея. Но огромният глупчо си бе направил труда да пресметне, че предвидената за Бялата гвардия храна означава петстотин осемдесет и двама стражници. И да запомни числото.
— Да отбраняваме коридора още петнайсет минути срещу противници с мускети? — Круксър завъртя глава. — Самоубийство. Качваме се.
94.
— Всички ли сте готови? — прошепна Круксър.
Стояха зад асансьора и встрани от шахтата, но за да се качат, трябваше да се покажат пред стрелците от Бялата гвардия.
— Може би тук светлината стига, та Трошача да опита с картата? — обади се Тея.
— Ти сериозно ли говориш? — Бен-хадад я изгледа невярващо.