Видя как Тея запрати празния тромблон към стражниците и вдигна към тях другия, който бе притискала до левия си крак под наметалото. Стреля с него по втората редица.
Един-двама пак гръмнаха по нея неточно преди втория изстрел, но Тея отскочи, краката ѝ се мярнаха за частица от секундата под развятото наметало. Никой от стражниците не забеляза. Нападението беше твърде изненадващо, смрази ги. Едва не се прекършиха.
Кип усети превъзходния шанс. „Още един удар — подсказа умът му на Гайл — и те ще се разбягат.“
Но той поддържаше зеления щит и не можеше…
Феркуди нахълта в асансьора с Бен-хадад на ръце, миг по-късно вече видимата Тея скочи при тях. Круксър натисна лоста.
Асансьорът полетя нагоре. Блъсна се в първата преграда, подхвърли всички над пода и спря със стържене. После пропадна обратно.
Откъм стражниците се разнасяха писъци. Кип се надигна от пода и зеленият щит се разпръсна, докато Круксър припряно нагласяше тежестите.
Някой тичаше озверял към тях. Кип притегли зелено острие и го прониза в лицето. Стражът го връхлетя, още беше жив, още посягаше да удари. Кип заби лакът в носа му и той отхвръкна. Друг напираше към тях, държеше тромблон.
Зеленият шип прелетя край него, защото той се подхлъзна в размазаната по пода кръв и спря по гръб почти в краката им. Не опита да стане, а завъртя оръжието към тях. Щеше да пръсне на парчета половината група от упор.
Винсен скочи върху него с нож в ръка.
Острието се забиваше и излизаше, забиваше и излизаше от корема на стража, сякаш шивач бързаше да довърши подгъв на дреха. Винсен не спираше, беше смразяващо, беше възбуждащо, кърваво, мръсно, гадно… и необходимо. А онзи отказваше да умре, все се мъчеше да обърна цевта на тромблона към лицето на Винсен.
И Феркуди скочи към схватката навреме, за да завърти тромблона към другите нападащи стражници. Винсен натисна спусъка и оръжието запрати каквото имаше в заряда му към мъжете от Бялата гвардия, но те не бяха толкова наблизо, че да ги убие на място.
Със здравата си ръка Големия Лео сграбчи умиращия страж и го изхвърли от асансьора. Но още един напираше към тях въпреки окървавеното си лице. Кип изстреля юмрук от зелен луксин. Поръсиха го парченца от зъби и още кървави пръски. Мъжът падна наполовина в асансьора, наполовина отвън, точно когато лостът под ръката на Круксър се премести.
Понесоха се нагоре и повлякоха стража в шахтата. Той изпищя диво — тялото му се заклещи между ръба на асансьора и стената на шахтата. И млъкна тутакси, щом се разкъсаха мускули, кости и ризница. Половината от трупа остана при тях, а всяка отваряща се само нагоре преграда на етажите остъргваше още от него. Една трета, глава и ръка, шлем с глава в него и накрая нищо не остана от човека, който беше жив допреди десетина секунди.
Кип тупна по задник, опулен от ужас, докато челюстите на войната схрускваха тялото пред очите му.
Преодоляваха етаж след етаж сред трясъка на отварящи се прегради. Круксър бе нагласил тежестите точно от втория опит и никъде не се бавеха излишно. Няколко пъти видяха смаяни стражници, които нямаха време да стрелят.
Накрая се озоваха на последния етаж.
Нямаше никой от Бялата гвардия на пост, черногвардейците ги познаха и дотичаха. Круксър запази хладнокръвие и това беше добре, защото от другите само Винсен беше невъзмутим. Двамата избутаха припряно останалите от асансьора.
— Бялата гвардия — обясни Круксър. — Подгониха ни. Не можете да се биете с тях, защото ще разпалите междуособна война. Но ви моля да ни помогнете. Моля ви.
— Гадост! — стресна се Кип. — Къде е Тея?!
— Зад тебе съм. Круксър ме изчака да вляза в асансьора.
Дежурните черногвардейци ги гледаха недоумяващо, но жената — Нера, отиде веднага при Бен-хадад да види колко е пострадал кракът му.
— Какви са тези приказки? — опомни се Малкия свирач. — Какво става тук? Видяхме кристалите да показват някакви глупотевини вместо нашите кодове, но не можем да напуснем поста си. Командирът не отговори на нито едно наше запитване чрез кристалите.
— Командир Железни е изритан от Черната гвардия — обясни Кип.
И чак тогава му хрумна, че е по-добре да лъже, за да привлече по-лесно тези двамата на своя страна.
— Оролам! — гневно извика Нера. — Бен-хадад, кой ги причини това?
— Дядо ми — отвърна Кип. — Той насъска Бялата гвардия срещу нас и той отстрани Железни от командването.
— Какво?… Какво?! — невярващо повтаряше Малкия свирач.
Не беше висок, но имаше внушителни рамене, а в очите му просветваха жълто и оранжево.
— Командирът реши да се оттегли безропотно. Не искаше да предизвика война между Черната гвардия и Бялата гвардия. Каза, че промахосът ще се възползва от повода да разпусне Черната гвардия.