— Промахосът да върви в ада! — изръмжа Малкия свирач. — Ще го…
— Млъкни! — сопна му се Нера. — Ние ще ги забавим тук, младоци. Какво сте намислили?
— Трябва да отидем в покоите на Бялата. Ще ни пуснете ли? — помоли Кип.
Двамата дежурни се спогледаха и стигнаха до безмълвно съгласие. Кип разбра по усет, че са любовници отдавна.
— Сигурен съм, че не е нужно да казвам това, но е задължително — започна Малкия свирач. — Тялото на Бялата още е там. Мъртва е. Няма да нарушавате вечния ѝ покой.
— Разбира се, че няма — успокои го Круксър. — Бен-хадад може ли да дойде с нас? Бен-хадад, а ти още ли искаш да дойдеш?
— Той няма да се бие отново. Никога — натърти Нера. — Кракът му е осакатен. Съжалявам, но това е истината.
Лицето на Бен-хадад помръкна.
— Може ли да дойда? Моля ви! — Взря се в Круксър. — Не искам… Не мога да остана! Не съм като Даелос, разбираш ли? Нашата група е всичко за мен.
Нера кимна едновременно с Круксър, който се зарече:
— Ще те нося по целия път, ако е нужно.
— Ще ви дадем толкова време, колкото е възможно, без да се сражаваме срещу тях — каза Нера. — Вървете и Оролам да ви закриля.
Изтичаха по коридора, нагоре по стъпалата и покрай другите двама черногвардейци, които стояха безмълвно до вратата на покоите. Кип позна Джил Грейлинг, но черногвардейците се преструваха, че не ги виждат.
Кип излезе на балкона. Още беше ранно утро. На Оролам брадата, как тъй още беше ранно утро? Струваше му се, че е изминало цяло хилядолетие след изгрева.
Бръкна в раницата си, търсеше картата, която бе прибрал преди няма и половин час. Погледна към тялото на Бялата на леглото. Отдели миг да целуне три пръста на ръката си и да направи знака за благословия.
Намери картата в предния джоб на туниката си. Стъклените плочки я бяха опазили. Той бе успял — разбира се! — да ги счупи, картата обаче си оставаше непокътната. Извади я и започна да редува бързо очилата на лицето си, за да притегли поред и седемте цвята.
— Изобщо не знам колко ще се проточи това — каза на останалите. — Просто… пазете, докато привърша. Ще опитам да не се помайвам.
— Ще ги задържим — отговори Феркуди от името на всички.
Кип хвана картата в лявата си ръка, притегли цветовете в дясната и докосна петте точки…
— Готово.
Вдигна глава да види дали някой от тях още е жив, дали е успял навреме.
— А? — сепна се Феркуди.
Кип се взря в лявата си китка. Образът се бе появил отново, но сега избледняваше, сякаш цветовете му имаха връзка с притеглените от него цветове. Пак погледна към останалите.
— Защо се чудиш?
— Ами… ти не направи нищо — отвърна Круксър.
— Какво видя? — веднага попита Тея.
— Аз… аз… май не помня.
— Какво?! — намеси се Бен-хадад. — Така ли става? А ти не помниш как ти е въздействала картата?
— Бен, приятел си ми до смърт, но сега си затвори устата — скара му се Круксър. — Трошач, какво ще правим?
— Нищо не мога да си спомня…
— Качихме се чак дотук, за да не си спомниш нищо? — грубо каза Големия Лео.
Когато го мъчеше болка, понякога ставаше много несговорчив.
— Това е извън времето… — опита се да му обясни Кип. — То е… Не го помня сега. Но ако не се лъжа, след време ще си спомня. Остана ми нещо в главата… Трябва да се качим горе.
— Няма накъде да се качваме освен на покрива — напомни Круксър. — О, това ли било… Като сме започнали, да не спираме до края. Хайде, отиваме горе.
Феркуди и Круксър вдигнаха Бен-хадад и всички вкупом изтичаха от стаята. Подминаха черногвардейците, които ги изпроводиха с озадачени погледи, качиха се по последната стълба и излязоха на покрива.
— Поне ги няма онези от поста на Бялата гвардия — каза Големия Лео. — Е, вече няма какво да пазят.
— Лео, Винсен, Феркуди — вие браните вратата — заповяда Круксър. — Кип? Моля те, моля те, кажи ми, че си открил нещо.
— Това е…
Стисна клепачи. Имаше нещо… за това място. Почти усещаше спомените на вкус. У него бе останала смътната увереност, че е видял целия живот на Бялата, всяко решение, всяко угризение, всяко лукавство. Но все не налучкваше каквото му беше нужно.
„Стига бе! Каква полза от дарбите, ако не ти помагат навреме?“
— Тея, тук има нещо. Сигурен съм.
— Нещо ли? Какво по-точно? Например входът на нейния таен тунел за бягство? Кип, не виждам как може да се прикрие вход на тунел, който започва от покрива.
— Не знам какво е!