— Оролам да се смили над нас — каза Тея. — Скъсано е. Вижте.
На каменните плочи пред краката им, точно до пръта с макарата, имаше текст на старопарийски.
— Какво пише? — припряно попита Кип. — Някой ще го прочете ли? Круксър е зает.
— Пише „островът“ — отговори Феркуди.
Разбира се, той знаеше старопарийски. „Разбира се“ ли?
Погледнаха към Оръдейния остров, почти точно на запад отвъд пролива.
— И там има такъв прът. — Феркуди посочи.
Доколкото успяваха да видят, от макарата на Оръдейния остров също започваше стоманено въже.
— И какъв е смисълът? — недоумяваше Кип. — Да не служи като опора за някаква магия? Кой е способен да притегля на такова разстояние?
— Не, не — махна с ръка Бен-хадад. — Двата пръта би трябвало да са свързани чрез въжето. Само че е нужна огромна тежест, за да го опъне.
— Имаме нужда от помощ! — извика им Круксър.
Правеше всичко по силите си да крепи вратата с луксин, но синьото се разтрошаваше от куршумите. Червеното и подчервеното на Големия Лео бяха безполезни за защита.
— Отивам — каза Феркуди, извади от раницата си два рога с барут и се втурна към вратата.
— Тежестта трябва да е огромна, за да изтръгне въжето от това, което го задържа — настояваше Бен-хадад. — Аха, погледнете! — В друг зъбер се беше отворила ниша, пълна с някакви механизми от ремъци и макари. — Слагаш макарата на въжето, хващаш се и прехвърчаш чак до Оръдейния остров.
— Но то не стига дотам! — възрази Кип. — Доникъде не стига!
— Значи нещо не е наред. Трябва да освободим тежестта.
Прекъсна ги ехтящият глас на Круксър:
— Няма с какво да заредим тромблона! Сещате ли се за нещо?
Тромблон можеше да бъде напълнен с какво ли не — камъчета, пирони, куршуми за мускет. Но на покрива нямаше нищо. Само съвършено запечатан твърд жълт луксин би издържал огромното натоварване на изстрела.
— Монетите в раниците! — сети се Кип. — Ако умрем тук, и без това не можем да ги похарчим.
За секунда всички погледи го обявиха за луд. В следващата секунда всички вадеха от раниците си пръчки монети и ги мятаха към Големия Лео, който бе опрял гръб в стената. Лео започна да сипва данари и квинтари в широката цев.
Горната една трета от вратата липсваше напълно.
— Готвят се да щурмуват — каза Круксър, надникнал за миг през дупката. — Побързай, моля те.
— Бързам! — увери го Големия Лео и натъпка в цевта парчета от кърпа.
Кип изтича при лоста и пак го дръпна. Завъртя, разклати, бутна, дръпна и… лостът зацепи в нещо. Той го дръпна с все сила.
Усети нещо да се откъсва в кулата и внезапно стоманеното въже се стрелна над покрива. Кип се обърна — целият зъбер се откъсна, огромното парче падаше покрай кулата. Тежестта опъваше въжето с невероятна сила.
Кип се втурна към отсрещната страна на кулата да види резултата и завари Бен-хадад посърнал.
— Ето защо — каза му Бен-хадад — инженерите са длъжни да предвидят всичко.
Стоманеното въже се бе изтръгнало според замисъла от скриващите го улеи в стената на Кулата на Призмата, изпънато покрай покрития мост към кулата на подчервеното и над тясната ивица земя зад нея, преди да стигне до морето. Но вместо да се изопне чак до далечния прът на Оръдейния остров, продължаваше във водата на залива.
— Положили са въжето на дъното отдавна, преди столетия — обясни Бен-хадад. — Но оттогава е обраснало с корали и още кой знае какво. Може цялото дъно да се е размествало. И сега тежестта не стига.
Кип се взираше в наклона на въжето. Ако се спуснеха по него, щяха да се забият във водата с немислима скорост, и то преди да са изминали и половината разстояние до Оръдейния остров. Наклонът беше прекалено стръмен. Нямаше да оцелеят.
Чуха оглушителния изстрел на тромблона, но не виждаха нищо отвъд потрошената врата и гъстия дим.
— Бихме могли… да притеглим някакви спирачки за макарите — предложи Бен-хадад. — Но ранените… Трошач, няма как да стигна с плуване до острова.
— Много неприятно ми е да се заяждам пред лицето на смъртта и така нататък — вметна Тея, — но и да стъпим на Оръдейния остров, с какво ни помага това?
— Ами ще останем живи още половин час — отвърна намръщено Кип.
— Отдръпват се! — извика Круксър.
— Корабът е от другата страна на Големи Яспис — продължи Тея. — Според тебе ще успеем ли да стигнем до Големи Яспис и да го прекосим чак до кейовете, преди да ни пресрещнат някои от петстотин осемдесет и двамата мръсници в Бялата гвардия?