— Е, вече са по-малко — напомни Феркуди. — Убихме поне…
— Ще ни догонят лесно, а като нямаме тесен проход, от който да ги отблъскваме както тук, ще измрем.
— Тея, изобщо не ми помагаш! — оплака се Кип. — Чакай!… Тея, ти си гениална!
— Нима?
— Ела тук! — Той опипваше очилата си. — Парил!
— Идват! — Този път викаше Винсен. — Бутат пред себе си някакъв голям щит!
— Трошач, какво търсим? — попита Тея.
— Имаше надпис „Към острова“. Кой слага надпис за посоката, ако е само една?
— Иде ми да те разцелувам! — възкликна Тея.
Погледнаха се. И бързо сведоха очи.
— Имат и подкрепления! — съобщи Винсен.
— Ей там — посочи Тея.
Изтича на мястото, натисна очертанията на ключ, появи се още един надпис и втори ключ. Кип го натисна, без да се тревожи за значението на надписа. Времето им изтичаше. Започна да дърпа новия лост.
— По-бързо! — настоя Круксър.
— Не, чакай! — възрази Бен-хадад и думите започнаха да се изливат от устата му. Кип замря. — Това въже продължава чак до югоизточната част на Големи Яспис. Сигурно минава през много улици, които днес гъмжат от хора! Ако изведнъж изскочи изпод земята, можем да убием десетки. Дай им време да се дръпнат.
— Спасяваме живота на Светлоносеца! — кресна Круксър. — Продължавайте! Това е заповед!
Докато викаше, не спираше да презарежда тромблона.
Кип се напъваше и другият зъбер-тежест също се откъсна от кулата. Второто парче се оказа много по-голямо. Падна и стоманеното въже се изтръгна от скривалището си с мощно бръмчене. Тежестта се вряза в земята под кулата и пропадна в огромната кухина на подземните тренировъчни зали, както бяха искали създателите им.
На Кип му оставаше само да се надява, че не са погубили никого долу. Оттук не можеше да различи какво се случва в града. Питаше се станал ли е току-що убиец. Но опиташе ли да доближи ръба отсреща и да огледа оттам, можеха да го застрелят през бойниците в широкия щит на колелца, който стражниците бутаха упорито към вратата. Стигнеха ли до целта си, щяха да стрелят безпрепятствено по почти целия покрив.
Хукна към Круксър, сложи си червените очила в движение, притегли червен луксин и накрая му се стори, че ще пламне от само себе си. Изпъна ръка и изхвърли от дланта си струя червено с цялата сила на волята си.
Потокът се разплиска по щита, разля се под него и проникна навътре в коридора.
Мъжете от Бялата гвардия знаеха какво ги чака при такива количества червен луксин. Петимата зад щита побягнаха в ужас.
Паниката е заразна, но не всички са податливи на нея. Едър страж пристъпи напред, махаше с опакото на дланта полепналото по лицето му огнено желе. Опря приклада на мускета в рамото си… но не успя да се прицели. Горящият фитил подпали лицето му.
Куршумът излетя към тавана и пищенето на рикошета изпревари само с миг бумтенето на пламъците. Мъжът закрещя.
Кип подмина вратата и завари Бен-хадад да нагласява макарите върху стоманеното въже.
— Въжето не уби никого — успокои го Бен-хадад. — Изскочи от крепостните стени на града. Много добре са го измислили. Кой е пръв?
— Няма да е Трошача — реши Круксър. — Тези макари може да не вършат работа. Аз ще съм пръв. Винсен, ти си втори. Брой до десет, преди да ме последваш. Може да налетим направо в схватка на другия край. След това е Феркуди. След него — ранените. Големия Лео и Бен-хадад. Тогава е Кип. Тея, ти си накрая. Трябва ли да правя нещо? — обърна се той към Бен-хадад.
— Просто се дръж здраво.
Бен-хадад закрепи макарата върху въжето, Круксър стъпи на обърнатото надолу Т-образно желязо и се хвана за него.
— Мисля си обаче… — започна Бен-хадад.
Круксър отскочи от ръба на кулата и полетя надолу по въжето. Ускоряваше непрекъснато. След десетина секунди профуча над водата и доближи Големи Яспис.
— Щях да кажа — въздъхна Бен-хадад, — че е десет пъти по-безопасно да седим на напречниците, вместо да стоим.
— Но ако тези железа ми смачкат топките… — почна Винсен.
Не довърши заплахата, защото Големия Лео го бутна от ръба. След това към Големи Яспис се понесе Феркуди. Големия Лео даде пистолет на Кип.
— Не се надявай на никаква точност, зареден е с данари. Но все е по-добре от нищо.
Бен-хадад накара Кип да гледа внимателно как макарата се закрепва на въжето.
— Ъ-ъ… само една ли остава? — промърмори Кип.
— Не, не, там има още една ниша, пълна с тях — успокои го Бен-хадад и се понесе надолу по въжето.
Тея се втурна към втората ниша, докато Кип нагласяваше старателно макарата, проверяваше я отново и отново.