Звездните кули въртяха огледалата си, осветяваха тълпите празнично и игриво. Едно огледало бе пратило за миг към нея отражение на зелената кула в Хромария.
Карис се разсмя. Поклати глава към взора на Оролам… и видя смаяна как млад мъж се плъзна под въжето от покрива. Стори ѝ се познат, но летеше прекалено бързо. Круксър?
Върна се при камъните. Изборът ѝ имаше значение. Вече знаеше, че е така. Оролам не я бе повел към място, където изборът е безсмислен. Погледна камъните и пак се почувства отблъсната от единия и привлечена от другия. Не ги докосна. Приклекна пред единия пиедестал. Не виждаше нищо особено. Драсна с нокът… и тъничка люспица твърд оранжев луксин се напука и се разтвори във въздуха.
Желанието ѝ да вземе този камък изчезна. Магия на волята — забранена и наказвана със смърт. Но и намесата в избора на Бял или Бяла навличаше на виновния същото наказание, значи това не възпираше злосторниците.
Андрос, ако той стоеше зад измамата, беше открил изумително надарен оранжев притеглящ, посветен в забранените умения, и някак бе преодолял всички предпазни мерки на луксиатите, неизбежно включващи проверки и за такава магия.
„Остави това за друго време.“
Отиде при другото кълбо, изчопли луксина на пиедестала и размаха пръст към прозореца, зад който седеше Андрос Гайл. „Ах, ти…“ Взе кълбото.
Предупреди я незнайно шесто чувство — може би чу тежка стъпка на мъж въпреки вятъра и изстрелите на покрива. Извъртя се и отклони тялото си от напиращия към нея Джейсън Джорвис. Спаси се само защото той посегна към камъка в ръката ѝ вместо да я бутне от площадката.
Тя използва инерцията му срещу него, за да го запрати към ръба, но той сграбчи ранената ѝ лява ръка и я повлече със себе си.
Тя се откопчи със силно движение на тялото, което завъртя китката му, но той докопа пояса на халата ѝ.
Джейсън се спъна, едното му ходило мина над ръба. Изтърва своя камък, но успя да стъпи на диска. Зелената притегляща в Карис не понасяше ограничения. С едната ръка измъкна пояса на халата, с другата го отпусна достатъчно, за да прати Джейсън към ръба — само стиснатият в ръцете му край на пояса го задържаше на площадката.
Чу други стъпки. Помощникът за непредвиден случай. Разбира се. Всички в залата виждаха схватката, но нямаше правила, които да я забраняват. Постът щеше да бъде зает от донеслия Белия камък. Нямаше да го съдят за убийство.
Юмрук разцепи въздуха там, където преди миг беше главата на Карис. Втори удар… пресрещнат с кръглия камък в ръката ѝ. Акензис се смръзна от болката в раздробения си юмрук, а Карис подхвърли кълбото нагоре. С другата си ръка хвана китката на Акензис, който неволно отклони поглед към камъка във въздуха. Усети края на пояса около ръката си, дръпна се и сам стегна примката.
Карис пусна пояса и се търкулна встрани, за да хване камъка.
Акензис не опъна пояса докрай и Джейсън залитна назад, но още опираше пети в ръба. Необичайно самообладание. Повечето хора при падане размахват ръце, а той напрегна тялото си като струна и така получи шанс за спасение.
Акензис дръпна пояса, за да не бъде повлечен в бездната, и изкрещя от болка, когато примката се впи в ръката му. Хвана пояса и с другата си ръка.
За недоловимо кратък миг Карис се поколеба — не беше ли по-добре да ги съдят? Но и двамата бяха едри здравеняци. Забраната за притегляне важеше до края на церемонията. Ако се опиташе да ги отведе вътре, щяха да я нападнат заедно. Как да ги върне в залата с това натъртено тяло? Другите щяха ли да се намесят? На чия страна? Колко от стоящите тук щяха да умрат, за да изправят двамата изменници пред правосъдието?
Има време, когато Оролам е благ. Има и време, когато е суров.
С вопъл, който побра и тъгата по предишния живот, и яростта, че тези двамата са предали самия Оролам, и напиращата гордост, че цялата ѝ болка, обучение и дори опърничавост най-сетне са възнаградени, Карис се плъзна странично и ритна с цялото си майсторство от дългите години в Черната гвардия. С такъв ритник и дребна жена може да отхвърли мъж назад. Точно това се случи.
Двамата отхвърчаха от площадката и полетяха към гибелта си.
Всички я гледаха смълчани.
Прозорците се отвориха и дискът се плъзна обратно към залата. Карис пусна своя камък в купата с прозрачна течност и дори не почака разтворителят да покаже истинския му цвят под слоевете боя. Знаеше какъв е цветът.
Обърна се към слисаните си слушатели — Цветовете, промахоса и най-видните благородници в остатъка от Седемте сатрапии.
— Във война сме — каза новата Бяла. — И започваме да воюваме наистина.