Той и останалите се опитваха да държат под око навалицата и да не изглеждат заплашително, но не успяваха във второто.
— Има една поговорка: „Бърза сватба, дълги съжаления“ — подхвърли Круксър.
— Хъм… — изсумтя Тея.
— Е, този път бързането е оправдано — промърмори Трепери-юмрук и не стана ясно дали е присмех, или само се шегува.
— Вижте какво, това е моя сделка — напомни Кип троснато.
— Сделка ли? — Големия Лео спря да чете. — Сделката включваше ли опита на Андрос да ни затрие?
„Ейрам го е направил — мислеше си Кип. — Пренебрегнал е волята на Андрос, за да се разправи с нас. Или само така ми се струва.“
— Сделката не е с Андрос — излъга, защото Тизис стоеше на две крачки, — а с единствените хора, които могат да ме защитят от него — Тизис и рода Маларгос.
— Лео, чети до края! — обади се Бен-хадад.
— Ама че гадост… — намръщи се Трепери-юмрук.
— Кип — обади се Тея в същия момент. — Трошач…
— Какво? — казаха едновременно Кип на Тея и Круксър на Трепери-юмрук.
— Наистина ли ще го направиш? — попита Тея.
— За това ли говориш, или за желанието ми да се махна по-далеч от този остров? — уточни Кип.
— И за двете.
— Пратиха сигнал — обясни Трепери-юмрук на Круксър. — Бялата гвардия е и на батареята, която брани пристанището. Ако отплаваме, имат заповед да потопят кораба.
— Да, ще го направя — потвърди Кип.
Тея помълча, за да понесе удара, но не можа да прикрие напълно колко е уязвена.
— Аз оставам — каза накрая. — Ще ви помогна да се измъкнете, но оставам тук.
— Заради… — запъна се Кип и махна с ръка към въжето.
— Какво ще правим? — попита Круксър.
— Какви са целите ти? — отговори с въпрос Трепери-юмрук.
Круксър се изненада, че такъв воин му отстъпва командването.
— Да спасим Трошача — обясни веднага. — Нищо друго няма значение.
— Не е заради това — отрече Тея. — И ти чу… какво каза тя. Не ме освободи от поръчението. — Не искаше да споменава Бялата пред другите, трябваше да пази тази тайна от всички. — Имам задача. По-важна е от моите желания и само аз мога да я изпълня.
— Каква задача? — намеси се Бен-хадад.
И двамата се вторачиха в него.
— Извинете. Впрочем с договора всичко е наред. Малко е старовремски и в духа на „врагът на моя враг“… сещате се за какво говоря. Извинете!
— Тея, не си длъжна да правиш това.
— Така е, не съм длъжна. Но реших да го направя.
Опипваше мускалчето със зехтин, което винаги носеше на врата си. И никога не отговаряше на въпросите за странния накит. Сега скъса връвчицата, хвърли мускалчето на калдъръма и го стъпка.
— Трошач! — изръмжа Трепери-юмрук.
— Сър! — отвърна по навик Кип, обърнал тутакси гръб на луксиата и на жените. „Мамка му! Винаги ли ще ми се струпват толкова неща накуп?!“ — Да, сър?
Трепери-юмрук впи поглед в очите му.
— Благодаря ти.
Устните му се извиха в лека усмивка. Сега приликата му с Железни беше невероятна. И вече изглеждаше освободен и жизнерадостен.
— Благодарите ми? — учуди се Кип. — За какво?
— Аз ще разчистя при онези оръдия. Твоят кораб ще отплава в безопасност. Нека светлината е с тебе, Трошач.
— По-чевръсто! — подвикна Круксър. — Виждам стражници от Бялата гвардия. Много са. Остават ни трийсетина секунди. Може да нямаме и толкова.
Кип се обърна към пребледняващия луксиат. Някой сложи перо в ръката му и поднесе договорите върху подложка. Кип се подписа. И още веднъж. И пак.
— Имаме ли всичко? — неспокойно попита Тизис.
— Да — увери я луксиатът. — Ръцете!
— Хайде, искам ви в отбранителна позиция! — заповяда Круксър.
Кип и Тизис протегнаха ръце, луксиатът вдигна над тях кана и изми символично греховете им. Когато видя, че по ръцете на Кип е засъхнала истинска кръв, преглътна тежко. Кип усети, че слагат нещо на главата му — Феркуди се бе сетил да направи и за двамата корони от зелен луксин.
— По своя воля ли сте тук? — тържествено попита луксиатът.
— Да! — припряно отговориха Кип и Тизис.
И Кип осъзна, че почти не я бе погледнал, откакто бяха дошли на кея.
— Някой от вас обещал ли е да се свърже с друг човек?
— Не — каза Тизис.
— Не — каза и Кип след един удар на сърцето.
— Хванете се с десните си ръце, пръстите ви да са преплетени.
— Чакайте! — Бен-хадад заподскача към тях на здравия си крак и за малко не падна. — Рутгарски брак може да бъде анулиран, ако няма огън. Брачният съюз се осветява с вода, вино и огън.
Всички се огледаха за факел. Толкова ли трудно беше да се намери факел в гъмжило от хиляда търговци?