— Адове! — изсумтя Кип.
Отвори очите си за слънчевата светлина, изпружи лявата си ръка и остави силата да изскочи от него с тътен. Дланта му избълва огън към небето.
Сигурно се бе поддал мъничко на напрежението, защото огненият стълб засия десетина крачки висок, преди да го угаси стреснато.
— Ха сега де… — сепна се Феркуди.
— Феркуди, заеми позиция! — сопна му се Круксър.
— М-да, Светлоносец… — промърмори Големия Лео.
— Продължаваме! — каза Кип.
Ако Бялата гвардия не знаеше досега къде да го търси, вече нямаше нужда стражниците да оглеждат тълпите.
Луксиатът вдигна чашата, която бе изтървал, и я напълни с вино от меха, който носеше.
— Виното е дар от Оролам. Споделената чаша е символ на радостите и горестите, които ще срещнете заедно в живота…
— Просто отпийте и изречете обетите — заповяда Круксър.
— Кип Гайл, Трошач — започна Тизис, без да чака съгласието на луксиата. Взираше се в очите на Кип. — Твоят живот ще бъде мой живот през всички изгреви, залези и нощи, които Оролам ни отреди. Моята светлина е твоя. С тялото си ще служа на тебе.
Кип зажумя, защото почувства, че е искрена.
— Тизис Антония Маларгос. — Оролам, струваше му се, че се е откъснал от себе си, докато долавяше как стражниците се провират през тълпата към тях. Вече бяха достатъчно близо за стрелба с мускети. — Твоят живот ще бъде мой живот през всички изгреви, залези и нощи, които Оролам ни отреди. Моята светлина е твоя. С тялото си ще служа на тебе.
Свърши се. Кип беше женен.
— Нека никога няма мрак между вас — избърбори луксиатът. — Обявявам ви за съпруг и съпруга.
— Тръгваме! — кресна Круксър. — По-живо!
Кип видя как Тея събра качулката пред лицето си — останаха открити само блестящите и очи. После тя се обърна, черният диск на наметалото се плъзна върху белия в магическо затъмнение.
Кип и Тизис хукнаха с останалите. Големия Лео носеше Бен-хадад на рамо почти без да забавя крачка. Кип не изоставаше, но в света му изведнъж се загубиха звуците. Вече тичаха по кея, а стражниците ги преследваха. Кип разля червен луксин в широка ивица по целия кей. Усещаше беззвучните удари на сърцето в гърдите си.
Мъжете от Бялата гвардия спряха като заковани пред луксина. Никой от тях не беше притеглящ. Никой от тях не искаше да умре. Стреляха с мускетите по бегълците. Кип се обърна, извади пистолета, но зад стражниците се тълпяха невинни хора. Ако не улучеше…
Пъхна пистолета под колана си и се качи тичешком на чакащия ги галеас. А стражниците намериха дъски и ги настлаха върху луксина. Накрая събраха смелост или си въобразяваха, че разстоянието ще попречи на Кип да подпали червеното, но се втурнаха към кораба, който вече се отделяше от кея.
Кип застана на кърмата и гръмна с пистолета по тях. Тъкмо щеше да запрати и луксин, но останалите му се развикаха да се прикрие зад фалшборда, наричаха го безумец. Чу ясно една дума — „Тея“. Погледна в подчервено — Тея щъкаше сред стражниците.
Не нападаше никого. Просто побутваше с лакът някой мускет, докато показалец натискаше спусъка, гасеше фитила на друг, спъваше суетящите се мъже.
Кип щеше да стовари гибелния си удар върху нея.
Круксър го дръпна да се наведе, сгълча го, че се е изложил на опасност без нужда, но Кип не слушаше. Тея…
Корабът подмина оръдейната кула, която бранеше залива. Виждаха, че стражниците на кея пращат сигнали с огледала — несъмнено настояваха корабът да бъде обстрелван. Но оръдията не гръмнаха. Цялата батарея се взриви с тежък грохот, разтърсил земята и морето.
Взрив след взрив. Оръдия, мускети и рухваща стена. Карта след карта. Изредиха се твърде бързо, за да види нещо.
— Трепери-юмрук! Не… — промълви Кип.
Странно, звукът на собствения му глас го накара да се опомни. Чуваше всичко, зрението му се освободи от заслепяващата бойна ярост. Видя групата си — Круксър, Феркуди, Бен-хадад, Големия Лео и Винсен. Тея я нямаше, вместо нея тук беше Тизис. Видя и себе си, готов да порази безумно враговете, когато това е излишно. Видя двете си лица — дете и боец, мъж и водач. Кип, който искаше да седне, да заплаче и да се погрижат за него. И Трошача, който беше длъжен да се грижи за другите. Карис му бе казала, че да приеме втория си облик не означава да се отрече от първия.
Пое си дъх и когато се обърна към тях, беше Трошача.
— Трошач, повелителю, какви са заповедите ти? — каза Круксър.
— Този кораб плава към Рат, но когато акостира, ние няма да сме на борда — каза Трошача.
— Какво?! — стъписа се Тизис.
— Бен-хадад, ти познаваш плъзгуните и морските колесници. Обмисли как да направим плъзгун, който да е достатъчно голям за цялата група. Тизис, има ли твои хора на кораба?