— Не, не, ти лъжеш! Никой не знае кой съм. Чу ме да говоря с Лорен и така си разбрал…
— Винаги съм знаел кой си ти, Старк. Статията, която пуснахме във вестниците, представляваше просто начин да те накараме да излезеш на светло. Всички бяха наясно, дори Томи. Планирахме всичко до последната подробност.
Ник усещаше, че лъжите му имат въздействие. Лицето на това копеле бе станало на червени петна, а очите му щяха да изскочат. Той се надяваше гневът да заслепи Старк, за да сгреши. На Ник му трябваше само една секунда.
Хайде. Ела да ме хванеш. Забрави за нея. Преследвай мен.
Лорен видя как дулото на пистолета се вдигна нагоре, усети как похитителят се напряга. Опитваше се да я повдигне, изправяйки се, за да застреля Николас. Тогава тя чу хрущенето на гуми по настланата с чакъл пътека пред вратата. Дали това не беше Томи? О, Боже, не! Който и да влезеше през вратата, щеше да бъде убит.
— Не! — изкрещя Лорен, извъртя се в ръцете му и се хвърли назад.
С рамото си удари ръката му, която стискаше пистолета. Старк стреля напосоки, улучи прозореца от цветно стъкло и той се разби на парчета. Пистолетът бе толкова близо до лицето й, че тя усети парещата топлина. Лорен започна да се блъска и да се бори, но той беше прекалено силен.
Старк отново вдигна оръжието, когато Джулс Уесън се появи на вратата. Свит в позиция на стрелец, с изпънати напред ръце, стиснали пистолета, той изчакваше, за да бъде изстрелът му точен.
Лорен се дръпна назад, отново се изви и започна да се бори с всички сили, докато застана с лице към Старк. Тогава го нападна. С лявата си ръка сграбчи китката му и впи нокти в нея. Той опита да се пресегне и да я намушка с ножа, но в този миг Лорен изви дясната си ръка и заби иглата в окото му.
Старк изрева от болка. Изпусна ножа и посегна към окото си, виейки като разярено животно.
В момента, когато Лорен удари Старк, Ник се вкопчи в парапета и се прехвърли през него. Като й викаше да залегне, той посегна към колана си отзад, сграбчи „Глока“ и започна да стреля.
Старк скочи на крака и откри безразборна стрелба. Уесън се хвърли на пода и на косъм избегна един куршум.
Ник стреля, докато летеше във въздуха, приземи се на масата и отново стреля. Първият куршум улучи Старк в гърдите. Куршумът на Уесън изби пистолета от ръката на Старк. Вторият изстрел на Ник го улучи в главата точно когато се обръщаше да хукне. Третият куршум се заби в крака му.
Старк лежеше по гръб, единият му крак бе неестествено извит под тялото, очите му — широко отворени. Ник се надвеси над него, като дишаше тежко и се опитваше да овладее яростта си.
Лорен ридаеше на пода, стиснала главата си с ръце. Когато Уесън се втурна напред, Ник падна на колене до нея и протегна ръка да я докосне.
— Съжалявам — прошепна той. — Боже, колко съжалявам. Аз причиних всичко това на теб и Томи. Всичко стана по моя вина.
Тя се хвърли в прегръдките му.
— Мъртъв ли е?
Ник я прегърна здраво и я притисна силно към себе си. След това затвори очи.
— Да, любов моя. Всичко свърши.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Когато Ник заведе Лорен в болницата, Ноа вече беше в хирургията. Томи, все още облечен с окървавените одежди, изтича долу в кабинета за приемане на спешни случаи, когато разбра от една медицинска сестра, че Лорен също е докарана тук.
Изпадна в паника, докато не я видя. Изглеждаше така, сякаш е преминала през ада. Едва дишаше, но успя да му се усмихне с усилие. Ник седеше до нея, обвил ръка около кръста й. Томи си помисли, че той изглежда още по-зле от нея, което означаваше, че изглежда направо ужасно. Лицето на Ник беше сиво, погледът му — измъчен.
— Ами Ноа? — попита Ник. — Как е той?
— В момента го оперират — отговори Томи. — Докторът ми каза, че куршумът не е засегнал важни органи, но е изгубил много кръв. Ще се оправи. Просто ще му трябва време да възстанови силите си.
— Откога е в операционната? — попита Ник.
— От двайсетина минути. Познаваш Ноа. Той е як като камък.
Лорен се отпусна тежко и сложи глава на рамото на Ник. Ръката й беше в скута му и той я стискаше здраво. Цялото тяло я болеше, пулсираше от болка. Искаше да си почине, но когато затвори очи, стаята започна да се върти около нея.
— Къде, по дяволите, е докторът? — нетърпеливо попита Ник.
— Току-що му изпратиха съобщение по пейджъра — отговори Томи. Той се приближи до сестра си и нежно отмахна косата от лицето й. — Ще се оправиш. — Постара се гласът му да звучи уверено, но не се получи.
— Да, ще се оправя. Просто съм уморена.
— Можеш ли да ми кажеш какво се случи? Ти вървеше точно зад мен, когато изнасях Ноа от църквата.