— Дойдох тук по две причини — започна той. — Първата беше да видя Ноа, разбира се.
— А другата?
Пит въздъхна.
— Да поговоря с теб и да ти се извиня.
— Аз съм човекът, който забърка тая каша.
— Не, това не е вярно — рече Пит. — Аз обърках всичко. Трябваше да те послушам. Когато арестуваха Бренър, ти ми каза, че нещо не е наред. А как реагирах аз? Пренебрегнах всичко онова, на което съм те учил. Бях толкова сигурен, че заради дребните подробности не виждаш главното, поради личната си ангажираност при този случай. А не обърнах внимание на интуицията ти. Тази грешка никога повече, няма да се повтори. Съзнаваш ли колко близко до катастрофа бяхме този път?
Ник кимна. Облегна гръб на стената и изпъна уморено крака.
— Много хора щяха да бъдат убити, ако бомбата беше гръмнала.
Пит започна да разпитва Ник и не спря, докато не научи всичко до най-дребните подробности.
— Прочитането на онази статия във вестника… Да, именно това го е подтикнало — рече Пит.
— Предполагам.
— Чул си да казва на Лорен, че жена му била почти съвършена.
— Да — отвърна Ник. — Жената на Старк трябва да е знаела какво я чака. Щом веднъж е решил, че не е възможно да я усъвършенства повече, че тя е самото съвършенство, той е щял да я убие. Точно както е убил и майка си. Като знам всички подробности сега, струва ми се, че тя наистина е превъртяла и затова е отвлякла момченцето.
— Никога няма да разберем какви са били мотивите й — умислено отбеляза Пит. — Може да се е надявала семейството да промени нещата.
— Искала е да го превърне в любящ баща?
— Нещо такова.
— Според мен тя е искала да сложи край на всичко… Да ни накара да заловим нея вместо него.
Пит кимна.
— Може и да си прав. — После попита: — Ами Лорен?
— Докторите казват, че ще се оправи.
— Ще останеш ли още до нея?
Ник разбра какво го пита Пит.
— Ще остана достатъчно дълго, за да мога да й кажа колко много съжалявам, че я забърках във всичко това.
— А после?
— Заминавам си. — Вече беше взел решение.
— Разбирам.
Той погледна Пит.
— По дяволите, наистина мразя да се държиш така! Говориш ми като психиатър.
— Ник, не можеш да предпазиш сърцето си. Бягството няма да реши проблема ти.
— А ти ще ми кажеш точно какъв ми е проблемът, нали?
— Разбира се — с готовност се съгласи Пит. — Любовта към Лорен те превръща в човешко същество и именно това те плаши. Толкова е просто.
— Аз не бягам. Връщам се на работа. Какъв живот бих могъл да й предложа? Тя заслужава да бъде щастлива и да живее в безопасност, по дяволите, а аз не мога да й гарантирам това. Старк използва нея и Томи, за да се добере до мен. Това може да се случи отново. Само един Бог знае колко врагове съм си създал, откакто работя за теб. Ами ако някой друг смахнат започне да я преследва? Не, не мога да позволя това да се случи. Няма да поема този риск.
— Значи ще живееш още по-изолирано отпреди? Така ли? Взел ли си вече решение? — притисна го Пит.
Той съзнаваше, че няма да спечели в този спор, но се почувства задължен да продължи:
— Психиатрите са обучени да забелязват дребни неща. Ние наблюдаваме внимателно.
— Е и какво от това!
— Когато влязох в стаята на Лорен, забелязах, че слагаш годежния пръстен на ръката й. Това ми се видя много любопитно.
Ник не можеше да обясни действията си.
— Не исках Лорен да се събуди и да си помисли, че го е изгубила. Тя може да го върне в магазина и да получи обратно парите. Това е всичко.
— Още няколко думи и ще престана да ти досаждам. Обещавам. Всъщност ще ти задам един въпрос.
— Какво ще питаш? — Ник имаше много нещастен вид.
— Откъде ще намериш сили да я напуснеш?
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Цяла седмица Ноа се възстановяваше в абатството. Но не можеше да си почива пълноценно, тъй като постоянният поток от посетители не секваше заради честването на стогодишнината. Бяха главно жени, които носеха подаръци. Абатът беше във възторг. Имаха домашно приготвена храна за цял месец напред.
Томи току-що бе изпратил една от мирянките до вратата, беше й благодарил за вкусно приготвеното задушено на фурна и се бе върнал в кабинета, където Ноа се бе излегнал на дивана. Той се отпусна тежко в креслото и вдигна крака на възглавницата отоманка. Започна да осведомява Ноа за последните събития, но той постоянно го прекъсваше.
— Добре, докъде бях стигнал?
— Разправяше ми какво се е случило с Лорен в болницата.
— Да, точно така. С Ник не знаехме, че в крака на Лорен има заседнал куршум. И така, докторът се появи и ни каза, че тя е била простреляна. Тогава Ник направо откачи.