Черна ограда от ковано желязо, висока най-малко два метра и половина, заобикаляше имота от всички страни. Зад тази бариера имаше наскоро асфалтиран голям паркинг и варосана каменна къща в съседство с църквата. Лорен предположи, че това е домът на свещеника. Подкара през отворената порта и паркира колата си до черен седан.
Тъкмо заключваше вратата, когато забеляза полицейската кола. Беше паркирана на алеята пред къщата на свещеника, но гъстите зелени клони на стария чинар я скриваха напълно от погледа. Защо ли бяха дошли тук полицаите? Предположи, че в църквата отново са влизали вандали, тъй като Томи й се бе оплакал за нещо подобно преди време. Той смяташе, че за това е виновна училищната ваканция — децата не бяха заети с нищо, нямаше работни места, нито някакви организирани дейности за тях. Ала според монсеньор Маккиндри в дъното на оскверняването на църкви стояли местни банди.
Лорен се отправи към храма. Вратите бяха отворени, вътре свиреше орган, чуваше се църковно пение. Тя бе стигнала до средата на паркинга, когато музиката замлъкна. След малко хората се изсипаха навън. Някои от жените си вееха с църковни брошури, а неколцина мъже попиваха с носни кърпички потта от челата си. След това към тях се присъедини монсеньор Маккиндри със съвършено хладнокръвен вид, въпреки че в тази жега бе облечен с дълги надиплени одежди. Лорен никога по-рано не го беше виждала, но го разпозна по описанията на Томи. Свещеникът имаше рошава бяла коса и силно сбръчкано лице. Беше висок и болезнено слаб. Но според брат й ядеше на поразия и за напредналата си възраст се радваше на отлично здраве.
Енориашите му явно го обичаха. Той се усмихваше и казваше по някоя любезна дума на всеки, който се приближеше да поговори с него, обръщайки се на малкото име — много впечатляващо, като се имаше предвид броят на хората. Децата също го обичаха. Те го наобиколиха и взеха да го дърпат за расото, като всяко искаше да привлече вниманието му към себе си.
Лорен застана в сянката на сградата встрани от стълбището и зачака монсеньорът да приключи със задълженията си. Надяваше се, че след като той се преоблече, двамата ще тръгнат заедно към къщата и по пътя ще може да го разпита насаме за Томи. Брат й се опитваше да я предпазва от лоши новини до такава степен, че бе свикнала да не му вярва, когато й съобщеше нещо за здравословното си състояние. От онова, което й бе разправял Томи за монсеньор, знаеше, че по-възрастният свещеник бе мил, състрадателен и безкрайно честен. Тя се надяваше, че той няма да потули истината за заболяването на Томи.
Брат й се боеше, че тя ще се притеснява за него. Тъй като бе по-възрастен и бяха останали само двамата от семейството, Томи се стараеше да поема всичко върху плещите си. В детските си години тя имаше нужда от неговата опека, но вече не беше малка и Томи трябваше да престане да я щади.
Лорен случайно погледна към къщата на свещеника точно когато входната врата се отвори и на верандата излезе полицай с доста забележимо коремче. След него се появи някакъв по-висок и по-млад мъж. Тя наблюдаваше как двамата си стиснаха ръцете, а след това полицаят се отправи към колата си.
Непознатият от верандата изцяло привлече вниманието й. Тя неприкрито взе да го разглежда. Беше безукорно облечен — с бяла риза по поръчка, тъмносиньо спортно сако и панталон в цвят каки. Изглеждаше като току-що излязъл от корицата на лъскаво списание. И въпреки това не изглеждаше зашеметяващо, не беше дори красив в обичайния смисъл. Може би именно това я привлече към него. Докато беше в пансиона, през една лятна ваканция за кратко време се беше изявявала като модел на италиански дизайнер, докато Томи не разбра и не сложи край на тази авантюра. Но през тези два и половина месеца бе поработила с неколцина красавци. Мъжът на площадката в никакъв случай не беше като тях. Беше прекалено земен, дори грубоват на вид. Но много, много секси.
В него имаше нещо властно, сякаш бе свикнал да си налага волята. Тя впери поглед в твърдата извивка на устните му. Помисли си, че този мъж би могъл да се окаже опасен, но все пак не можеше да определи какво точно у него я караше да се чувства по този начин.
Непознатият имаше интересно лице със силен загар, което съвсем не беше модерно. Но изцяло я заинтригува.
Спомни си за едно от вечните предупреждения на майката игуменка. Сега то прозвуча в съзнанието й като алармен звънец. „Пази се от вълци, облечени в овчи кожи. Те винаги ще се опитват да отнемат невинността ти“.