— Аз го повиках, но това няма нищо общо с моето здравословно състояние. — Томи продължи да говори бързо, преди тя да го е прекъснала. — Хайде, Лорен. Крайно време е да се запознаеш с него.
— Прословутият Ник Бюканън — усмихна се тя. — Не си ми казал, че той е толкова…
Успя да млъкне навреме. Винаги бе смятала, че пред брат си може да сподели всичко, но сега съвсем не беше моментът да му признае, че най-добрият му приятел изглежда невероятно секси. Големият й брат по една случайност беше и свещеник, нямаше начин да оцени едно такова мнение.
Ник и Томи повече приличаха на братя, отколкото на приятели. Запознали се по време на юмручен бой на игрището на началното училище „Сейнт Матю“, когато били във втори клас. Всеки разкървавил носа на другия и от този ден нататък станали неразделни. По някакво странно стечение на обстоятелствата Томи най-накрая се бе установил да живее у семейство Бюканън, което имаше осем деца и остана там, докато беше в началното училище и в гимназията. А след това двете момчета отидоха да учат заедно в университета „Пен Стейт“.
— Какво му има толкова? — попита учудено Томи, докато я дърпаше след себе си.
— Моля?
— Каза, че Ник бил толкова…
— Висок — припряно отвърна тя, след като най-накрая си спомни за какво бяха говорили.
— Никога не съм ти изпращал негови снимки, нали?
— Не, не си — отвърна тя, поглеждайки го намръщено заради този пропуск.
Внезапно развълнувана, Лорен си пое дълбоко дъх и тръгна нагоре по стълбите да се запознае с Ник.
Той имаше сини очи. „Бляскави сини очи, които не пропускат нищо“, помисли си тя, докато Томи ги представяше един на друг. Лорен протегна ръка да се здрависа с Ник, но той не й позволи да бъде толкова официална. Отмести ръката й и я привлече в прегръдките си. Това беше братска прегръдка. Когато тя отстъпи назад, той не я изпусна от ръцете си, оглеждайки я от глава до пети.
— Толкова се радвам, че най-после се запознахме. Много съм слушала за теб през всичките тези години — призна тя.
— Не мога да повярвам, че по-рано никога не сме се срещали! — възкликна Ник. — Виждал съм всичките ти снимки от детските години. Томи ги беше окачил на стената, когато живеехме в общежитието, но това беше преди много време, по дяволите! Лорен, ти със сигурност много си се променила.
— Надявам се, че е така — засмя се тя. — Сестрите в пансиона се сещаха да изпращат снимки на брат ми, но той от своя страна никога не ми е изпратил дори една своя снимка.
— Нямах фотоапарат — оправда се Томи.
— Можеше да вземеш назаем. Но те е домързяло.
— Мъжете не се сещат за такива неща — възрази той. — Поне аз не се сетих. Ник, трябва да я приберем, нали?
— Да, разбира се — съгласи се той.
Томи отвори замрежената врата и повлече Лорен вътре.
— За бога, какво ти става? — задърпа се тя.
— След минутка ще ти обясня.
В преддверието беше тъмно и миришеше на мухъл. Брат й бързо ги поведе към кухнята, която се намираше в задната част на двуетажната къща. Имаше кътче за закуска до един еркерен прозорец с изглед към зеленчуковата градина на отец Маккиндри. Тя заемаше по-голямата част от обградения заден двор. Пред трите прозореца бе поставена стара правоъгълна дъбова маса — единият й крак бе подпрян с подложка, за да не се клати. Обграждаха я четири високи стола.
Стаята беше боядисана наскоро в свежо жълто. Имаше още какво да се ремонтира, но Лорен знаеше, че за „Нашата Майка“ парите винаги не достигат.
Лорен застана в средата на кухнята и впери учуден поглед в брат си. Не проумяваше защо се държи като параноик. Спусна всички олющени щори до первазите на прозорците. Слънчевите лъчи, които се процеждаха през процепите им, изпълваха кухнята с мека светлина.
— Какво му става? — прошепна тя към Ник.
— След минутка ще ти обясни — обеща той, повтаряйки загадъчното държание на Томи.
„С други думи, бъди търпелива“, помисли си тя.
Ник й предложи стол и сам се настани срещу нея. Томи като че ли не можеше да се успокои. Седна, но веднага скочи да вземе бележник и писалка от кухненския плот, покрит с линолеум. Изглеждаше разтревожен, не го свърташе на едно място.
Ник също се изправи. Изглеждаше толкова сериозен, колкото и брат й. Тя го наблюдаваше как разхлабва вратовръзката си и разкопчава горното копче на ризата си. „От този мъж просто струи сексапил“, помисли си отново тя. Дали в Бостън някоя жена не го чакаше да се прибере у дома? Лорен знаеше, че той не е женен, но можеше да си има приятелка. Със сигурност беше така.
Фантазиите на Лорен мигновено се изпариха.