Момчетата се взираха в мен с отворени усти.
- Нещо друго? - попита очилатият.
- Да - изригнах аз в последен изблик. - Вие не ставате!
Асансьорът спря и вратата се отвори.
- Това момиче ми харесва. Куражлийка е - рече мускулестият и се ухили. - Да я вземем ли с нас?
- Майната ти - отвърнах и тогава, без да поглеждам към Оливър, излязох от асансьора на петия етаж.
* * *
- Защо изглеждаш, сякаш някой е убил кучето ни? - попита Дрю, когато нахлух в стаята.
- Хотелът е пълен - отвърнах и затръшнах вратата. - Успях да издействам само да ни върнат парите.
- Хей! Това е невероятно - рече Дрю и вдигна длан, за да я плесна.
- Но не променя факта, че тук е страшна жега – възмутих се аз, без да обръщам внимание на вдигнатата му ръка. Извадих чисти дрехи от раницата си и влязох в банята. - Ще си взема душ.
Заключих вратата и се съблякох. Имах чувството, че тялото ми гори, и в гърдите ми се събираше непримиримо усещане. Не трябваше да им крещя така, помислих си, когато пуснах водата. Не те бяха виновни за ужасния ми ден. Без да дочакам да потече топла вода, аз стъпих под студената струя и затворих очи. Стоях там, опряла ръце на плочките, и сдържах дъха си, докато се почувствам по-добре. Но студената вода само скова тялото ми. Не успя да облекчи вината.
Оливър сигурно вече ме мразеше. Случилото се в асансьора просветваше в главата ми и моментът, в който усмивката му изчезна, се връщаше отново и отново. Аз бях откачена и той не би искал да ме види пак. Усетих горчив вкус в устата си и за миг ми прилоша.
- Какво ти става, Стела? - извиках на себе си. - Стегни се. Грабнах сапуна и започнах да се търкам така усилено, че щях да си смъкна кожата. Нямаше защо да се тревожа, че Оливър Пери не ме харесвал. Да, беше сладък, но изобщо не го познавах. Доколкото бях разбрала от списанието на Кара, той беше сваляч и не биваше да се забърква човек с него.
Дрю почука на вратата и прекъсна мислите ми.
- Стела, поръчах от румсървиса - извика той през шума на водата. - Искаш пица, нали?
- Разбира се - отвърнах и завъртях кранчето. Не се чувствах много по-добре - още бях смутена, че бях обвинила групата заради лошия си късмет - но не мислех да се тормозя за момче, което нямаше да видя отново.
Подсуших се, облякох шорти и потниче и се върнах в стаята. Докато чакахме храната, пуснах „От местопрестъплението“ и започнах да си сплитам косата. По време на една особено кървава сцена на вратата се почука и аз веднага скочих, доволна, че ще пропусна касапницата.
- Много благодаря - казах, докато отварях вратата. - Умираме от... - Замълчах. В коридора стоеше Оливър Пери.
- Стела - рече той рязко.
Отново го зяпах като идиотка, но това е положението. Какво правеше тук?
После забелязах свитите му устни. Изглеждаше вбесен и осъзнах, че вероятно е дошъл за извинение. От тази мисъл бузите ми поруменяха, но все пак знаех, че го заслужава. Бях прекалила.
Понечих да се извиня, но думите заседнаха и от устата ми излезе нещо съвсем различно:
- Как научи номера на стаята ми?
- Ами попитах за теб на рецепцията - отвърна той. Въпросът ми явно го хвана неподготвен, но той бързо се съвзе и ме погледна с присвити очи. - Да не би да имаш биполярно разстройство?
- Моля?
- Ами сутринта в „Старбъкс“ срещнах едно момиче - обясни той. - Беше много сладка и мила, а сега изглежда напълно откачена.
О, ясно. Искаше обяснение за рязката промяна в отношението ми.
- Трябваше да ми кажеш истината - отвърнах в опит да се защитя.
- За какво по-точно? - попита той и вирна брадичка. Звучеше подразнен, но нещо в очите му ми показа, че е по-скоро наранен. Гърлото ми се сви и аз пак не успях да се накарам да изрека извинение. Щеше да е твърде унизително.
- Хм, ами не знам - отвърнах, опитвах се да прикрия вината със сарказъм. Така нямаше да постигна нищо, но думите отново излетяха от устата ми, също като в асансьора: - Можеше да споменеш кой си.
- Искаш да кажеш, че не си ме познала? - попита той и скръсти ръце.
- Да, не съм - отвърнах. Оливър ме погледна изумен, затова добавих: - Виж, чувала съм сестра ми да споменава милион пъти Оливър Пери, но когато те срещнах, не знаех, че това си ти.
Той се втренчи в мен с извити вежди, сякаш сама бях отговорила на въпроса си.
- Точно затова не ти казах.
Аз примигнах изумена.
- О, ясно, май разбирам - отвърнах, макар че не разбирах. Защо не е искал да знам кой е? - Вече знам кой си. Благодаря, че се отби. - И понечих да затворя вратата.
- Хей, чакай! - Оливър я препречи с крак, за да ме спре.
- Храната ли дойде? - извика Дрю и леглото изскърца, когато той стана да види какво се случва.