- По дяволите - прошепнах аз и забравих за нервността си. С Дрю се спогледахме впечатлени.
Стаята беше огромна, обзаведена модерно, в сиво и синьо, а отсрещната стена беше от стъкло, през което се виждаше блещукащият град. Вдясно стоеше най-големият плосък телевизор, който бях виждала, спрян на някаква реклама, сякаш някой го беше гледал допреди миг. Срещу телевизора имаше дълъг диван с подходящи кресла, масичка за кафе, отрупана с опаковки от храна, и маса за билярд.
- Няма никого - казах аз тихо. - Вече може ли да ги тръгваме?
Дрю не ми обърна внимание.
- Хей? - извика отново и пристъпи по килима.
Тишината продължи още миг, а после най-внезапно от аудиосистемата гръмна музиката от „Мисията невъзможна“.
- Зареди, огън! - Три момчета изскочиха иззад дивана, вдигнали ръце в готовност. - Мъртъв си, Оливър!
Към нас полетяха някакви предмети и аз изкрещях, защото нещо зелено и хлъзгаво се удари в рамото ми. Погледнах към апарата си, уплашена, че по него може да е паднала част от зелената гадост, но беше чист. Свалих го, преди да ме удари още нещо, но каишката се оплете в косата ми. Измъкнах я точно преди един балон с вода да се пръсне върху гърдите ми и потникът ми подгизна.
- О, по дяволите! - извика някой. - Прекратете мисията!
Щом атаката бе преустановена, се втренчихме едни в други - ние с Дрю се бяхме ококорили, а три четвърти от „Хартбрейкърс“ ни гледаха с увиснали ченета.
- К’во става! - възкликна мускулестият.
Очилатият се почеса по главата.
- Е, изобщо не е откачено.
- Ама изобщо - рече Дрю. Свали някакви боксерки от рамото си. Освен с мръсно бельо и балони с вода, бяхме обстреляни и със спрейове с пяна и снакс. Зелената гадост по тениската ми подозрително приличаше на желе.
След секунда неловка тишина момчето с очилата скочи напред, сякаш едва сега осъзнаваше какво се бе случило, и хукна към нас.
- Господи! - Лицето му беше почервеняло, докато чистеше рамото на Дрю. - Супер съжалявам. Мислехме, че е Оливър.
Дрю изтърси косата си и от нея се посипа снакс.
- Не се тревожи - рече той, докато изтупваше дрехите си.
- По дяволите! Бяхме го планирали перфектно - измърмори мускулестият и пусна спрея на пода. Прокара пръсти през рошавата си коса, поклати глава, накрая се обърна към нас, прокашля се и рече: - Съжалявам, ако сме ви изплашили. - Погледна оплескания ми с желе потник, потрепери и добави: - И омазали.
Още не можех да намеря думи, за да проговоря, но Дрю внезапно отметна глава назад и се засмя.
- Съжалявам - каза той и се хвана за корема, докато всички се взираха с изумление в него. - Това е най-невероятното нещо, което се случи днес, но никой няма да ми повярва, когато му кажа, че „Хартбрейкърс“ са ме нападнали в засада с торбичка снакс.
Мускулестият най-сетне леко се усмихна и подаде ръка.
- Джей Джей - представи се той. - Вероятно и аз не бих ти повярвал.
- Да, да се преструваме, че не се е случило - обади се очилатият. - Между другото, аз съм Зандър, а това е Алек. - Той посочи момчето, което още стоеше зад дивана. Не беше казало и дума, но вдигна ръце в поздрав, когато го погледнахме.
- Приятно ми е - каза брат ми и им стисна ръцете. -Аз съм Дрю, а това е сестра ми Стела.
Момчетата се втренчиха в мен, все едно нещо в лицето ми не беше наред. Стаих дъх и се замолих да не са ме запомнили - ако Дрю разбереше, че съм обидила цялата група, щях съвсем да я оплескам - но видях в очите на Джей Джей, че ме позна, и разбрах, че с мен в свършено.
- Хей - рече той и ме посочи. - Ти си момичето от асансьора. - Обърна се към Зандър и започна да го удря по ръката. - Т’ва е момичето от асансьора, пич!
Зандър отблъсна ръката му.
- Да, Джей Джей. Виждам.
- Чакайте малко. - Дрю се обърна към мен. - Ти си ги срещнала всичките?
- По-скоро ни покрещя - изясни Зандър, - но да, срещнахме се.
Не си направих труда да вдигна очи към брат ми, защото знаех, че ме гледа кръвнишки.
- Много се извинявам - казах и подръпнах подгъва на потника си. - Не бях в особено добро настроение.
- Е, и по-лоши неща сме чували - отвърна Джей Джей и махна с ръка. - В момента искам само да си го върна на Оливър. Сутринта той напълни любимите ми обувки с фъстъчено масло, затова ще си го получи. Хайде, помогнете ми да напълня още балони с вода, преди да се е появил.
Дрю първо се озърна към другите момчета и чак тогава схвана, че Джей Джей е напълно сериозен.
- Искате да ви помогнем да нападнете Оливър Пери?
Явно Джей Джей имаше точно такова намерение.
- Точно тъй - рече той. Вече беше до мивката в кухнята и закачаше един яркорозов балон на крана. - Искам да видя лицето на тоя загубеняк, когато получи неочаквана баня. Зандър, виж дали има още спрейове.