Вратата на апартамента се отвори с трясък и Оливър влезе в стаята.
- Смел опит, Джей Джей. Давам ти четири от пет, но никога няма да ме прецакаш.
Още щом видях Оливър, ушите ми пламнаха, сякаш бяха изгорели на слънце. Бързо пристъпих наляво към Дрю с надеждата да се скрия зад него.
- О, човече - изстена Джей Джей и захвърли единствения балон, който бе успял да напълни. - Откога стоиш отвън и подслушваш?
Оливър се тръшна на дивана.
- Кой казва, че съм подслушвал?
Той се облегна на възглавниците - скръсти небрежно ръце на скута си и протегна крака - а моят стомах пак се преобърна. Това не беше момчето, което бях срещнала сутринта.
Джей Джей се втренчи в него с присвити очи.
- Я чакай малко... - рече той, докато лека-полека загряваше. - Знаел си за плана ни, преди да излезеш, нали? - Оливър не отговори, но кривата усмивка беше достатъчно потвърждение.
- И затова си ги поканил тук - каза Зандър, сочейки Дрю и мен. Оливър пак мълчеше, но вдигна ръце зад главата си, сякаш беше много доволен от себе си.
- Това е подло, човече - поклати глава Джей Джей. - Да прецакаш невинни хора!
- Признавам, че братът е невинна жертва - отвърна Оливър и махна с ръка към Дрю. После погледът му спря на мен. - Но тя не е невинна. - Овладяваше изражението си, докато говореше, но аз все пак виждах как гневът вилнее в очите му. - Не се засягай, но си го заслужи. Дали съжалявам? Не.
Усетих как кокалчетата ми изпукват, преди да осъзная, че пръстите ми се свиват в юмрук. Кръвта ми забумтя в слепоочията и чувах шума ѝ в ушите си, когато тръгнах към него.
- Стела - обади се предупредително Дрю и пак ме хвана на раменете. Знаех, че се опитва да ме предпази от глупост, за която щях да съжалявам, затова устоях на порива да го отблъсна.
Оливър беше пълен, абсолютен задник. Вярно, бях попрекалила с критиките за групата, но макар че не беше особено мило от моя страна, все пак имах право на собствено мнение. Нима той отмъщаваше на всеки, който критикува „Хартбрейкьрс“? И наистина ли си мислеше, че просто ще се предам и ще го оставя да му се размине, защото бил известен? Всъщност фактът, че все още го намирах за привлекателен, ме разгневи допълнително.
Тъкмо щях да зина, когато Джей Джей заяви:
- Ти си вбесен, защото тя не харесва твоята музика - застъпи се той за мен, като изрече думите „твоята музика“ така, сякаш беше ял нещо, престояло в дъното на хладилника със седмици. Музиката не беше ли „тяхна“? За миг забравих гнева си и наострих уши.
Думите на Джей Джей разсмяха Зандър, но обстановката стана напрегната.
- Трябваше да му видите физиономията, когато се върнахме тук - каза той. - Просто пушеше! Не съм го виждал толкова бесен, откакто падна от сцената в Атланта.
- Не се ядосах, защото тя не харесва нашата музика - сопна се Оливър.
- А защо тогава? - настоя Джей Джей. Оливър се втренчи в него и стисна зъби, сякаш се опитваше да измисли добро оправдание. - Е?
- Майната ти, Джей Джей - изсъска Оливър. Изстреля се от дивана, изхвърча от стаята и изчезна някъде из многобройните помещения на апартамента. Чухме трясък от затръшната врата.
- Голяма примадона е станал - каза Зандър.
- Хмм. - Джей Джей се почеса по брадичката. - По скалата за скромност „Марая“ бих казал, че е още само дива.
Зандър сви рамене, а Алек дори не обърна внимание; той се изтягаше в едно кресло със слушалки на ушите и клатеше глава в такт с музиката. И трите момчета не изглеждаха впечатлени от случилото се и аз реших, че вероятно подобни скандали са нещо обичайно.
Те може и да бяха свикнали с тях, но аз не възнамерявах да оставя нещата така.
- Искам да си поговоря с него - заявих и посочих накъдето беше изчезнал. Опитвах се да овладявам гласа си и да звуча цивилизовано, но се получи доста рязко.
- Моля, заповядай - отвърна Джей Джей. Вдигна приканващо ръце и посочи към коридора, ухилен като идиот.
- Може би не е добра идея, Ракетке - каза Дрю, но аз го погледнах изпепеляващо. Той искаше да дойдем тук, не аз. Аз предпочитах да си стоя в нашата сауна и да се потя до смърт, но сега Оливър щеше да ме изслуша, без значение дали му харесва, или не. След като изгледах за последно брат ми, кимнах в благодарност на Джей Джей и излязох. От смущението ми не беше останал и помен.
* * *
Той беше на балкона.
След като го търсих в няколко стаи, влязох в най-голямата спалня и се огледах. Завесите бяха дръпнати и бързо го забелязах през стъклената врата. През тялото ми се стрелна топлина, гърдите и бузите ми пламнаха и аз тръгнах с подновен гняв през стаята.
- Какво искаш? - попита той, когато затворих след себе си плъзгащата се врата.