Ръката му обгърна моята, кожата беше по-груба, отколкото очаквах, но ми хареса да я докосвам.
- Е, Стела, аматьор фотографке, приятно ми е да се запознаем. - И ме ослепи с онази преобразяваща усмивка, за която бях мислила преди секунди. Тя беше заразна и усетих, че и аз се усмихвам.
- И на мен ми е приятно.
- Е - рече той и се залюля на пети. - Спомена, че сестра ти искала автограф?
- Ами да. - Докоснах с пръсти гърлото си, когато гласът ми изскочи от там. - Това е изненадата за рождения ѝ ден.
- Сигурен съм, че момчетата ще се съгласят и с радост ще ти го дадем.
- Наистина ли? - попитах, а на лицето ми бавно разцъфваше колеблива усмивка. - Наистина ли ще го направите? - Дори след всичко случило се? Може би Оливър не беше чак такъв гадняр.
Той кимна.
- Разбира се. Да влезем да намеря химикалка.
ГЛАВА 5
Връщането ни до дневната ми се стори по-дълго от пътуването от Минесота до Чикаго. С Оливър се бяхме помирили, но все пак не можехме да станем пак хората, които се срещнаха в „Старбъкс“ - просто едно момче и едно момиче. Аз нямаше да забравя кой е той, фронтменът на „Хартбрейкърс“, и това ме изнервяше. Усещах го твърде осезаемо, докато вървеше до мен, и гледах да държа ръцете до тялото си, за да не се докоснат отново до неговите. И въпреки всичко те бяха настръхнали.
Когато тесният коридор най-сетне стигна до огромната дневна, аз изпуснах дъха си и успях да се отдалеча от него. По време на отсъствието ни Дрю беше успял да се сприятели с останалите от групата и сега играеше на „Кол ъф Дюти“ с Джей Джей.
- Кълна се, този тип мами - заяви Джей Джей, когато отново умря на екрана. - Той е като проклет нинджа, изскача изневиделица и ми вижда сметката.
Рундът скоро свърши и Дрю хвърли контролера и разкърши ръце, сякаш физическата му сила имаше нещо общо с геймърските му умения.
- Точно така - рече ухилен. - Вече ще ме наричате Касапина.
- О, здрасти! - извика Зандър, щом ни видя. - Значи, не сте се избили.
- Изненада, изненада - добави Джей Джей. - Тъкмо си мислехме, че ще трябва да търсим нов вокалист. Дрю, ти справяш ли се?
- Хей, какво значи това? - попита Оливър.
- Че Стела сто процента щеше да ти види сметката - отвърна Джей Джей. - Очевидно.
Оливър скръсти ръце и изсумтя.
- И мислиш, че ще ѝ се дам? - Стрелнах го с поглед и той добави: - Какво? Ти си с две педи по-ниска от мен.
- Няма значение - каза Джей Джей, клатейки глава. - Тя имаше огън в очите, човече. Никога не се закачай с толкова вбесена жена.
- Боже! Много ти благодаря за доверието.
- Само казвам.
- Е, ако си приключил с приказките, мисля, че трябва да ви уведомя, че обещах на Стела автографи за сестра ѝ.
- Добре - рече Зандър и заклати ентусиазирано глава. - Искаш ли да се подпишем на нещо конкретно?
- Да, чакай малко. - Свалих раницата си, извадих диска, плаката и тениската и ги подадох на Оливър. - Сестра ни се казва Кара. - Гледах как подрежда всичко на една маса наблизо и момчетата се събират, за да напишат имената си един по един.
- На колко години е? - попита Джей Джей, когато дръпна плаката към себе си. Притисна химикалката под своя образ и изписа две завъртени J-та.
- Почти на осемнайсет.
Оливър сбърчи вежди, сякаш говорех глупости.
- А ти на колко си тогава?
- Почти на осемнайсет - отвърнах, ухилена, и той се смръщи още повече.
- Ние сме тризнаци - обясни Дрю.
- Стига бе! - Джей Джей се изправи, за да огледа брат ми по-добре. - Ти трябва да си поне на двайсет.
Дрю, който беше чувал това неведнъж, се ухили многозначително.
- На седемнайсет съм, кълна се.
- А кой от вас е най-голям? - попита Зандър.
- Аз - отвърнах, като едва се сдържах да не се изхиля.
Дрю се закашля, за да прикрие смеха си. Това беше въпрос, който според нас бе тъп начин да ни попитат кой е изскочил първи от мама. Винаги отвръщахме: „Хей, не знаеш ли какво означава тризнаци - че сме на една и съща възраст“. Но по някаква причина хората винаги се интересуваха от това.
И така, започна се обичайният разпит, докато Джей Джей не попита:
- А защо сестра ви не дойде?
Видях как усмивката на Дрю помръква и той прибра ръце в скута си.
- В момента е болна.
- О, колко жалко - рече Зандър и всички притихнаха за миг. Притесних се, че това ще развали и тяхното настроение.
- Е, става късно. Най-добре да си вървим - каза Дрю и стана от дивана. - Наистина сме благодарни за автографите, особено след тази вечер. - По тона му усетих, че има предвид моите изпълнения.
- Чакайте, не си тръгвайте - каза Джей Джей и рязко извърна глава към него. - Аз още не съм те бил на играта.
Познатата широка усмивка се завърна на лицето на брат ми, но той все пак ме погледна за разрешение. Аз се озърнах към Оливър. Той се взираше в мен и когато очите ни се срещнаха, бързо се извърнах към Дрю и кимнах.