Не му обърнах внимание, а попитах Зандър:
- Значи, просто ще се промъкнем там?
- Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?
- Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват - отвърнах.
И двамата се засмяха.
- Туше, но няма да те арестуват. Има си предимства да си знаменитост. Имаме ключ.
- Добре тогава - отвърнах. - Явно ще поплуваме.
* * *
- Защо всъщност се крием от бодигарда ти? - попитах Оливър, когато излязохме от асансьора на петия етаж. По това време само един от охранителите пазеше групата и момчетата измислиха план как да се отърват от него, като аз трябваше да го излъжа, че искам да ида до стаята, за да си взема банския. Някак си накрая се оказа, че Оливър ще ме придружи.
Той ми се усмихна като малко момченце.
- Защото е забавно. Освен това ти наистина ли искаш да стоиш до басейна и да ни гледаш как плуваме?
- Не - поклатих глава. - Не съвсем.
- Да, и аз така си помислих.
Когато завихме зад ъгъла към моята стая, се озърнах към охранителя на Оливър. Стоеше до асансьора, скръстил ръце пред себе си, и ни чакаше да „взема банския“, който не носех. Когато излязохме от полезрението му, Оливър ускори крачка и подмина стаята ми.
- Чакай, искам да взема една тениска за прикритие - казах му.
- Няма време - отвърна той и поклати глава. - Забавим ли се, ще тръгне да ни търси, и така момчетата ще успеят да се измъкнат.
- Тогава с какво ще вляза в басейна? - Всички момчета имаха бански, а Джей Джей беше предложил един от своите на Дрю.
- По бельо - каза той, сякаш не беше кой знае какво.
- Няма да плувам по сутиен и бикини. Не чу ли Джей Джей? Той е перверзник.
- Каква разлика има между банския и бельото? Изглеждат напълно еднакво.
- Разликата е, че едното се носи пред хора, а другото - не.
- Ти няма да си пред хора, само пред нас.
- Да, но ви срещнах едва преди четири часа.
- Ако ти е неудобно, остани с потника, но не разбирам защо трябва да си чак толкова срамежлива. Изглеждаш страхотно. - Отворих уста да възразя, но осъзнах, че ми е направил комплимент. - Хайде - рече той, без да забелязва изчервяването ми. - Ако не побързаме, той ще ни открие.
Оливър отвори вратата към стълбището и започнахме да вземаме стъпалата по две. Аз все се озъртах през рамо, страхувах се, че бодигардът ще изскочи след мен и ще ме нападне. Може би дори щеше да ме обвини, че отвличам Оливър. Вече виждах заглавията във вестниците: Тийнейджърка отвлича фронтмена на „Хартбрейкърс“! Колкото и да е абсурдно, започнах да се притеснявам.
- Сигурен ли си, че няма да загазим? - попитах Оливър.
Преди да отговори, две момичета отвориха вратата на стълбището на четвъртия етаж точно пред нас. Погледнаха към Оливър, който тъкмо се опитваше да нахлупи качулката на главата си, и аз веднага разбрах защо ходи със суитшърт в това топло време, но беше твърде късно - момичетата го погледнаха пак и го познаха.
Оливър вдигна глава към тях и аз видях колебанието му, но после ми се ухили и ме хвана за ръката.
- Хайде.
Полетяхме надолу по стълбите, преди момичетата да успеят да изкрещят името му. Но когато стигнахме до първия етаж, бях останала без дъх. Не защото не бях във форма, а защото беше невероятно вълнуващо да съм с Оливър, докато го преследват фенки. Чувах тропота им по стълбите и викове:
- Оливър! Чакай! - Но ние не спряхме.
Той бутна вратата, надникна в коридора, за да се увери, че е чисто, и ме издърпа след себе си. Хукнахме по празния коридор и аз осъзнах, че сме сбъркали посоката. Басейнът беше в другия край на хотела.
- Чакай, къде отиваме? Нали трябваше да се срещнем с момчетата при басейна?
- Ще се отбием за малко другаде - прошепна ми той, докато се промъквахме по коридора.
Оглеждаше се за фенки, като се притискаше към стената, сякаш това щеше да го скрие. Стисна ръката ми, щом продължихме крадешком по коридора, и чак тогава се усетих, че пръстите ни са още преплетени.
Бавно погледнах към ръцете ни, не знаех какво да направя. През главата ми мина притеснителна мисъл: „Не се сближавай прекалено с него! Няма да го видиш повече“. Но ми беше трудно да се откъсна. Тръпките, които се стрелкаха по ръката ми, бяха твърде приятни, а и той като че ли нямаше нищо против.
- Бонд, Джеймс Бонд - каза тихо и вдигна въображаем пистолет с другата си ръка, докато надничаше зад ъгъла.
„По дяволите - помислих си и се усмихнах. - Ще се насладя на тази нощ и ще се тревожа за сърцето си по-късно.“
- Чисто е - прошепна Оливър.
Продължихме предпазливо като истински шпиони и стигнахме до две метални врати с кръгли прозорчета, през които се виждаше кухнята.
- Какво ще правим тук?