- Ще вечеряме - каза той и се потърка по корема. - Имам изненада за теб.
Бутна вратите и те се отвориха с лекота. Блъсна ни плътен топъл въздух, който миришеше на пържено.
Отдавна беше минало време за вечеря, но в кухнята кипеше трескава дейност. Гледах как една жена с мрежичка на косата реже моркови, ножът ѝ беше като сияен вихър. Месо цвъртеше на скара наблизо и един готвач го обръщаше. Момче с парцал и кофа профуча покрай нас, ръсейки капки вода след себе си. Бързаше да избърше разляла се на пода кутия с мляко.
- Позволено ли е да влизаме тук? - попитах. Исках да изляза, преди някой да ни е забелязал и да ни изхвърли.
- Разбира се - каза Оливър, сякаш беше съвсем нормално да влезеш в кухнята на хотел. - Зандър има много опасни хранителни алергии. Затова винаги отсядаме в едни и същи хотели, а кухненският персонал знае към какво е алергичен. Познавам всички тук.
И сякаш в потвърждение, един от готвачите извика:
- Пери, момчето ми! Как я караш?
Оливър ми се ухили и се обърна към него.
- Идеално, Томи. А ти как си?
Усмихнах се и прехапах устна, докато го слушах. Беше хубаво да го гледаш как общува с обикновените хора, сякаш не беше никаква звезда.
- Все същата, все същата. Другите момчета ще слязат ли да ме видят?
Оливър поклати глава и запретна ръкави.
- Не тази нощ, но съм сигурен, че ще слязат на закуска - отвърна той, а аз, объркана, го гледах как си мие ръцете на една мивка.
Какво щеше да прави, по дяволите?
- По-добре да го направят - пошегува се Томи и се обърна да разбърка нещо, което къкреше на котлона.
След като си изми ръцете, Оливър се обърна към мен.
- Аз обичам да готвя - обясни той. - Не си алергична към нищо, нали?
- Ами не... - отвърнах бавно, напълно объркана.
- Супер. Ти чакай тук, ще ида да забъркам любимото ми нещо.
Взирах се след него, докато си проправяше път към огромния хладилник, после започна да вади съставките. Нима вокалистът на най-популярната момчешка група в Америка щеше да ми приготви вечеря?
Да, щеше.
След като си намери място на плота и подреди продуктите, Оливър взе нож и дъска. Започна да реже един картоф, а аз осъзнах, че пропускам безценен кадър, и посегнах към апарата си. Възможно най-незабележимо направих няколко стъпки назад и го снимах, без да забележи. Картофите отидоха в тигана и той започна да реже нещо зелено. Готвенето не продължи дълго и когато приключи, той сложи всичко в една хартиена кесия.
- Готова ли си? - попита и ме хвана за ръката.
- Аха.
Но вместо да тръгнем към басейна, както предполагах, той ме поведе към задния изход на кухнята.
- Сложи трупчето - инструктира ме, когато излязохме в топлата нощ. - Механизмът на вратата понякога заяжда и няма да можем да влезем.
Наведох се, взех дървеното трупче и го пъхнах под вратата, преди да се затвори. Оливър седна на бетонните стъпала и когато се настаних до него, той сложи пакета с храната между нас. Нямах представа какво е направил, но по кафявата хартия вече избиваше мазнина и разбрах, че каквото и да е, ще ми докара инфаркт.
- Е, Джеймс Бонд, какво сготви? - Усещах, че стомахът ми къркори и ми напомня, че не бях вечеряла, а дори само от миризмата на пържено устата ми се пълнеше със слюнка.
Оливър се наведе, отвори кесията и извади кутия от стиропор.
- Хайде да започнем с това, преди да е изстинало - каза той и сложи кутията между нас. Отвори я и аз видях източника на мазнината и парата. Приличаше на пържени картофки, но бяха покрити с бял сос и настъргано сирене. - Опитах това в Дъблин по време на европейското турне. Сега не мога да му се наситя.
- Какво представлява? - Вече не бях толкова гладна. Не съм от придирчивите, но това, каквото и да беше, изглеждаше отвратително. Може би не трябваше да позволявам на Оливър да ми готви - само защото му харесваше, не означаваше, че го бива.
- Картофки с чесън и сирене. Опиташ ли ги, никога вече няма да гледаш на пържените картофи по същия начин. - Той взе един доста натоварен картоф и го пъхна бързо в устата си, за да не покапе, а от ъгълчето на устните му щръкна настъргано сирене.
- Ами... - Не знаех как да му го кажа. - Имаш нещо тук. - И посочих с пръст устата му.
- О - той се облиза. - Махна ли се? - За миг очите ми се задържаха на устните му и се запитах какво ли ще е усещането, ако ги притисне към моите. - Стела?
- А? О, да. Махна се. - Насочих отново вниманието си към картофките, а сърцето ми ускоряваше ритъма си. - Какво точно представлява бялото нещо? - Почти чувах шегата, която Джей Джей щеше да изръси, ако седеше до нас.
Оливър взе още един хрупкав картоф и го потопи в нещото.
- Майоеса с шешън - каза той с пълна уста.
Погледнах го и се засмях.